Да пътуваш с легендарния влак „Ориент експрес“ винаги се е свързвало с лукс, романтика, приключения и навярно мнозина, четейки произведенията на Агата Кристи, Рей Бредбъри или Греъм Грийн, са мечтали да усетят автентичната атмосфера от онова време.
Всяка година в началото на септември „Ориент Експрес“ пристига на ЖП гара Варна.
Влакът се движеше с малко закъснение и за мое учудване, освен ангажираните с посрещането на пътниците, малцина бяха дошли да видят „Ориент Експрес“.
В 16.35 часа по високоговорителя обявиха: „На четвърти коловоз пристига „Ориент Експрес“. Усмихнах се. Прозвуча ми почти нереално.
За комфорта на няколко десетки пасажери се грижат повече от четиридесет човека.
Пътниците, сред които и двама българи, минаха по червен килим с логото на компанията Venice Simplon-Orient-Express.
По стара българска традиция пътниците и персоналът бяха посрещнати с хляб и сол. За пътниците беше организирана няколкочасова разходка из морската столица, а персоналът трябваше да зареди и почисти влака, за да го подготви за последната част от пътуването.
Маршрутът на „Ориент Експрес“: Париж – Виена – Будапеща – Синая – Букурещ – Варна – Истанбул.
Щом пътниците напуснаха гарата, перонът опустя и аз реших да направя още няколко снимки, когато се случи нещо невероятно – поканиха неколцина щастливци за кратка разходка из влака. Не мога да кажа колко време продължи – дали бе миг, или час. Изгубих всякаква представа за времето. Движех се като омагьосана и с притаен дъх слушах това, което ни разказваше нашият любезен домакин.
Двойно купе
Съседното двойно купе. При необходимост купетата могат да се свързват.
Една от баните.
Изисканата кухня, която се предлага в трите ресторанта на „Ориент Експрес“ може да задоволи и най-взискателния вкус. Ако добавим към това кристални чаши, сребърни прибори и безупречно обслужване, следващото, за което се сещам, е подобаващо официално облекло, което да подхожда на обстановката.
Всички вагони са произведени през 20-те и 30-те години на миналия век, като и до днес е запазена автентичната атмосфера от онова време. Впечатляващи са изящните интарзии, които могат да се видят навсякъде във влака.
Италианският ресторант
Италианският ресторант е декориран с изкусни витражи.
Водачът ни се пошегува, че пиано барът не е съществувал по времето на Агата Кристи и е последно добавен към влаковата композиция. И докато пътниците се разхождаха из морската столица, пианистът подготвяше репертоара си за последната вечер от пътуването.
Макар да не съм сред пасажерите на „Ориент Експрес“, който не напразно наричат „лукс на колела“, слизам безкрайно щастлива от възможността да осъществя това впечатляващо пътуване във времето.
Публикувано в www.bg-damma.com
very cool website & photos
ОтговорИзтриванеThank you very much! I do my best to make it cool!
ОтговорИзтриване