събота, 30 ноември 2013 г.

Наука и изкуство - ръка за ръка

текст и снимки: Елица Лукова

Мнозина смятат отдадените на науката хора за прекалено вглъбени, малко разсеяни и дори – скучни. Разбира се, всяко правило си има изключения и едно от тях е научният сътрудник инж. Христо Николов, който вече 30 години работи в катедра „Електротехника и електротехнологии” в Технически университет – Варна. Щом става въпрос за работата му, той с носталгия разказва за славните времена, когато групата млади (тогава) учени създават не едно и две изделия, изобретения и рационализации. През годините на прехода много от колегите му напускат университета в търсене на прехрана в по-печеливши браншове. Днес нищо вече не е същото... Освен с конструирането на електродвигатели, талантливият учен с математическа точност създава интарзии и мозайки, вае изящни пластики от дърво или просто вдъхва нов живот на някоя непотребна вещ.





Сред произведенията на инж. Николов има няколко впечатляващи интарзии. Интарзията е приложно изкуство, при което от разноцветни парчета фурнир, залепени върху дървена плоскост, се създава картина, наподобяваща мозайка. То датира от около 3000 години, когато в древен Египет при изработването на мебели и саркофази се инкрустират скъпоценни камъни, слонова кост и различни видове дърво. През Ренесанса това изкуство се възражда в Италия и векове наред е в истински разцвет. По това време само във Флоренция има десетки работилници, които създават уникални интарзии, много от които са използвани за украса на мебели. За съжаление, в България това изкуство така и не придобива голяма популярност, а малцина са онези, които използват тази техника.





Днес внучката Лора е не само най-голямата радост за самоукия творец, но и неизменен помощник в творческите му занимания. Учи я, че дори в изсъхналия корен може да има скрита много красота. Важното е да имаш сърце, за да я почувстваш и очи, за да я видиш.

Публикувано в: www.bg-damma.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар