Stoyan Dimitrov, the dog whisperer: “The dog will never betray you. It accepts you for who you are.”
By Elitsa Lukova
Photographs: Elitsa Lukova
After 23 years of service the police inspector Stoyan Dimitrov claims reluctantly he can rely more on his dogs than on the policemen he commands
Stoyan Dimitrov, a 46-year-old police officer from Varna, has spent half of his life in service of society but due to his ambition and doggedness, he has become a dog whisperer.
Some seven years ago, his first dog, a female German Shepherd, Quera, had eight puppies, only two of which survived – a female short haired and a male long haired. He kept the male one and named it Gold not knowing that a few years later his “gold boy” would be 38 times first-place winner in dog shows in Bulgaria, Romania and Germany.
Georgi Apostolov (helper) and Gold
Stoyan said: “In the beginning, I participated in amateur dog shows and time after time Gold won the first place. The judges said the dog had an excellent anatomy and hair, well set ears and very good behaviour in the ring. Then, I started looking at that more professionally.”
Georgi Apostolov (helper) and Gold
A long list of requirements for the dogs in a breeding kennel guarantee an excellent offspring. They have to be examined for dysplasia, been done a DNA test, win in dog shows and pass every two years a Körung – a German Shepherd Dog Breed Survey.
The assessment of the dog includes also a courage test – during an attack by a helper, it has to bite him with no hesitation. Stoyan added: Gold’s training on biting started too late and this was the greatest challenge during the preparation for the survey. Currently, Gold is one of the best German Shepherds in Bulgaria. He was even awarded a Körung for life.”
Stoyan Dimitrov and Bravia
Stoyan admits that his expensive and time-consuming hobby has become a way of life. He gets up at 5 o’clock to walk his dogs before work and the first thing he does after work is to take care of them again. Every spare minute he spends on trainings, seminars or camps. Stoyan invests a large part of his salary on qualitative dog food, leads, tents and a full arsenal of all sort of gadgets, useful for the training process. “I was offered twice a large amount of money to sell Gold, but money isn’t everything in life, is it?”
Stoyan Dimitrov, Georgi Apostolov (helper) and Bravia
“There isn’t a dog I can’t train,” Stoyan says enthusiastically. His individual approach depends on the dog’s temper. A titbit, a game or even a little bit of force – everything is acceptable. “Every time the dog carries out a command, it must be rewarded and encouraged. When the dog makes a mistake, it must be corrected immediately, because the dog can form not only good, but also bad habits.”
Now he sets his hopes on Hektor, also an offspring of Gold’s parents. “German Shepherds are extremely clever and intelligent dogs. They observe the trainer and take advantage of every mistake he makes,” says Stoyan highly motivated to avoid all his previous faults and gaps in the training of Gold.
Stoyan Dimitrov and Hektor
While he was telling me about the challenges and achievements during the training of the quick-tempered 20-months-old Hektor, the dog made a dart for me and my heart sank. A few seconds before the dog reached me, I heard the rescue command: “Platz!” and Hektor stopped short. “Good boy!”, I thought and asked almost cold-bloodedly my next question.
All Stoyan’s commands to the dogs are in German. “It’s not a requirement. It’s my choice.” Whether his police commands sound that authoritatively, I might just guess.
Georgi Apostolov (helper) and Bravia
“These dogs are like sportsmen - it’s good for them to be trained every day to keep fit. Sometimes, my work disturbs the training regime. When I get home tensed or nervous after a hard day, the dogs feel my adrenaline and I’d better not train them.”
Stoyan Dimitrov and Waika
Стоян Димитров, повелителят на кучетата: „Кучето никога няма да те предаде. То те приема такъв, какъвто си.“
Автор: Елица Лукова
Снимки: Елица Лукова
След 23 годишна служба, полицейският инспектор Стоян Димитров неохотно признава, че може да разчита повече на кучетата си, отколкото на полицаите, които командва.
Стоян Димитров, 46-годишен полицай от Варна, е прекарал половината си живот в служба на обществото, но благодарение на своята амбиция и упоритост се е превърнал в повелител на кучетата.
Преди около седем години, неговото първо куче - женската немска овчарка Куера, ражда осем кученца, само две от които оцеляват – женско късокосместо и мъжко дългокосместо. Той запазил мъжкото и го нарекъл Голд, без да подозира, че няколко години по-късно неговото „златно момче“ ще бъде 38 пъти победител в киноложки изложби в България, Румъния и Германия.
Стоян разказва: „В началото участвах в аматьорски киноложки изложби и всеки път Голд ставаше първи. Съдиите казваха, че кучето има отлична анатомия и козина, добре поставени уши и много добро поведение в ринга. После започнах да гледам на това по-професионално.“
Дълъг списък изисквания за кучетата в развъдник гарантират отлично поколение. Те трябва да бъдат прегледани за дисплазия, да им бъде направен ДНК тест, да са победители в киноложки изложби и на всеки две години да минават Кьорунг – специален тест за кучетата от породата немска овчарка.
Оценяването на кучето включва също тест за смелост, по време на който при атака от фигурант, то трябва да го захапе без колебание. Стоян допълва: „Обучението на Голд да хапе започна твърде късно и това беше най-голямото предизвикателство по време на подготовката за теста. Към настоящия момент Голд е една от най-добрите немски овчарки в България. Той дори има присъден пожизнен Кьорунг.“
Стоян признава, че неговото скъпо и трудоемко хоби се е превърнало в начин на живот. Той става в 5 часа, за да разходи кучетата преди работа, а първото нещо, което прави след работа е да се погрижи отново за тях. Всяка свободна минута той прекарва в тренировки, семинари или лагери. Стоян инвестира голяма част от заплатата си в качествена кучешка храна, поводи, палатки и цял арсенал от всевъзможни джунджурии, полезни за тренировъчния процес. „На два пъти ми предложиха голяма сума пари, за да продам Голд, но парите не са всичко в живота, нали?“
„Няма куче, което да не мога да тренирам“, казва Стоян ентусиазирано. Неговият индивидуален подход зависи от характера на кучето. Лакомство, игра или дори малко сила– всичко е приемливо. „Всеки път щом кучето изпълни команда, то трябва да бъде наградено и поощрено. Когато кучето греши, трябва да бъде коригирано незабавно, защото то може да формира както добри, така и лоши навици.“
Сега той възлага всичките си надежди на Хектор, също поколение на родителите на Голд. „Немските овчарки са изключително умни и интелигентни кучета. Те наблюдават треньора и се възползват от всяка грешка, която допуска“, казва Стоян силно мотивиран да избегне всички предишни грешки и пропуски в подготовката на Голд.
Докато ми разказва за предизвикателствата и постиженията на темпераментния 20-месечен Хектор, кучето се втурна към мен и сърцето ми се сви. Няколко секунди преди кучето да стигне до мен, чух спасителната команда: „Platz!“ и Хектор закова на място. „Добро момче“, помислих си и зададох почти хладнокръвно следващия си въпрос.
Всички команди на Стоян са на немски. „Това не е изискване. Мой избор е.“ Дали неговите полицейски команди звучат също толкова авторитетно, само мога да гадая.
„Тези кучета са като спортисти – добре е да бъдат тренирани всеки ден, за да са във форма. Понякога моята работа пречи на тренировъчния режим. Когато се прибера вкъщи напрегнат или нервен след тежък ден, кучетата усещат моя адреналин и е по-добре да не ги тренирам.“
