вторник, 30 декември 2014 г.

Приказки от Еленския Балкан

текст и снимки: Елица Лукова

И тази година решихме да прекараме празниците в Еленския Балкан. Предишните две Коледи бяхме в село Костел, но този път избрахме малкия семеен хотел „Чукани”** в еленската махала Долни Чукани, а понастоящем квартал на Елена, разположен в най-високата част на града.



Хотел „Чукани”**

Шумната ни варненска компания пристигна на 24 декември и веднага окупира дървените маси на двора, за да се наслади максимално на нетипичното за сезона топло слънце и необичайно високите за края на годината температури. Денят бързо-бързо се изтърколи и ние пренесохме преповдигнатото си  настроение в ресторанта на хотела. Макар до преди това никой от нас да не беше постил, поне на вечеря спазихме традицията. Към полунощ купонът беше позатихнал, но се сетихме, че няма как да си легнем преди да честитим подобаващо на именника в компанията.

След като празнувахме до ранните часове на Коледния ден, на сутринта мнозина имаха нужда от дълга разходка. Срещнахме комшията – осемдесетгодишния бай Георги, който охотно ни разказа за възникването на Долни чукани. През 1766 година дядо Рад идва на това място от друга Еленска махала и открива малко бълбукащо изворче в корените на едно дърво. „Където има вода, има живот,” казва бай Георги и продължава да разказва как е започнало изсичането на вековната гора, която се е издигала тук. Дядо Рад освобождава терен за своята къща, изкоренявайки дънер след дънер. Когато извадил и последния, той казал: „Това село ще наречем Чукани”. Вдигайки своята къща, дядо Рад не е използвал пирони – всичко заковавал с дървените клечки, които сам е издялкал.



През 1766 година дядо Рад открива на това място малко бълбукащо изворче в корените на едно дърво и тук се заражда Долни чукани.


Бай Георги ни разказва още една вълнуваща историятози път от началото на XX век. По онова време тук живял бележит лекар, завършил образованието си в Париж, но избрал да се върне и да практикува медицина в родната Елена. Доктор Христо Момчилов бил влюбен в Яворовата муза, Мина Тодорова, но тя така и не отвърнала на чувствата му.

По време на Първата световна война той заминал на фронта като лекар. За жалост, сред войската се появили случаи на холера. Безсилен пред коварната болест, докторът запалил лазарета със седемнадесетте болни войници, за да спаси войската от епидемия. Години след края на войната при него идват неколцина търсещи възмездие роднини на изгорелите в лазарета войници. Единият се престорил на болен и когато лекарят се навел да го преслуша със стетоскопа, другият го прострелял. Смъртоносно раненият лекар бил заможен човек и преди да издъхне прави своето завещание, дарявайки състоянието си за електрифициране на град Елена, за изграждане баня и построяване на Климатично училище в Горни чукани, защото там са „белите дробове” на Еленския край.



Зад голите клони се виждат руините на Климатичното училище, построено в Горни чукани, смятани за „белите дробове” на Еленския край.












Чешмата, изградена от бащата на бай Георги.



При изграждането на училището участват бащата и дядото на нашия сладкодумен разказвач. Макар сега да са останали само руини от благородния замисъл на видния еленски лекар, бай Георги пази жив спомена за онези славни времена на разцвет. И до днес той всеки ден се изкачва по стръмната тясна камениста пътека до Горни чукани и споделя, че не се дава на младите.

По-късно той ни показва една пряка пътека, която ни отвежда в центъра на Елена. След тази вълнуваща история почти бяхме забравили, че е Коледа. Влязохме в храма Рождество Богородично да се помолим и запалим по свещичка.


Църквата „Рождество Богородично”




Недалеч от църквата „Рождество Богородично” се намират Петте Разсуканови къщи на хаджи Димитър Разсуканов и петте му сина, представляващи пет къщи, построени под общ покрив.



Разходката ни продължава към символа на града – Часовниковата кула, изградена през 1812 година...




... и първото класно училище „Даскалоливницата”




Непосредствено до „Даскалоливницата” се намира вкопаната църква „Свети Никола”, която е най-старата в Елена.




Зад невзрачната фасада на църквата откриваме изящни стенописи, обявени за паметници на културата от национално значение.










Обратният път ни отвежда до Бакаловата къща, която е паметник на културата. Там се помещава Туристическият информационен център.




Бакаловата къща често приютява изложби, които могат да бъдат разгледани безплатно.




Тук може да разберете и как еленчани вещаят времето.


Денят превали и ние потеглихме нагоре по стръмната пътека към нашия хотел в Долни чукани. Малко преди да се изкачим погледнах назад към града, за да се полюбувам на последните слънчеви лъчи на Коледния ден. 

 
Тази вечер компанията ни бе доста тиха, сякаш всеки от нас в мислите си бе останал в онова далечно и безвъзвратно отминало време на родолюбци и съзидатели... 



На прощаване Елена ни изпрати, облечена в снежнобяла премяна...




Бяло безвремие в Еленския Балкан
Есенна палитра - фоторазходка из село Костел