петък, 1 ноември 2013 г.

Солта - бялата отрова или същността на живота?


текст: Елица Лукова
снимка: www.foter.com

Години наред лекари и специалисти по здравословно хранене говорят за вредата от солта. Действително, трапезната сол, която повечето от нас използват в домовете си, в ресторантите или приемат чрез готовите храни, където е вложена като овкусител и консервант, няма никаква хранителна стойност и полезни микроелементи.

Малцина знаят, че готварската или каменна сол всъщност е минералът халит, чиято формула е NaCl. Това е една от най-добиваните неметални минерални суровини от земните недра. В наши дни трапезната сол не е чист NaCl. Към него се добавят и малки количества йод под формата на калиев йодат за превенция на ендемичната гуша.

Статистиката сочи, че повече от един милиард души по света имат високо кръвно налягане, а над 500 милиона страдат от хронични бъбречни заболявания и един от основните фактори, на които се дължат тези тревожни факти, е именно повсеместната употреба на сол. Изчислено е, че човек консумира около 10-12 грама на ден, което значително надхвърля препоръчваните от Световната здравна организация 5 грама. Според д-р Фен Хе и проф. Греъм Макгрегър от Университета „Сейнт Джордж” в Лондон, намаляването на дневния прием с шест грама може да снижи с 24% случаите на инсулт и с 18% сърдечносъдовите заболявания. Солта неслучайно си е спечелила прозвището „бялата отрова”. Ограничаването ѝ само с 15% в световен мащаб би спасило близо 900 000 човешки живота годишно. Наистина си струва да опитаме.

Оказва се, че това е много трудна, но не и непосилна задача, защото около 80% от приема на сол се дължи на готовите храни – колбаси, сирена, консерви и дори хляб. Освен да ограничим консумацията на храни, при чието производство е добавена сол, и да включим в менюто си повече прясна и непреработена храна, трябва да започнем да използваме заместители на традиционната трапезна сол.

Мнозина считат морската сол за по-здравословна алтернатива, но истината е, че хранителната ѝ стойност е близка до тази на трапезната. Добива се чрез изпаряване на морска вода с минимална преработка. При все че океаните често са използвани за складиране на опасни токсични вещества, а зачестяват и случаите на замърсяване с нефт и нефтопродукти, дали наистина морската сол е най-здравословна?

През последните години все повече се увеличават привържениците на хималайската сол, които широко я рекламират като най-чиста и здравословна. Находищата от нея са се образували в подножието на Хималаите преди около 250 милиона години, когато околната среда не е била засегната от замърсители и токсини, поради което тя не се подлага на процеси на пречистване и деминерализиране. Добиването в мините се извършва ръчно, като големите каменни блокове се измиват и изсушават на слънце, след което се раздробяват на по-дребни фракции и се пакетират. Процесът на образуване на хималайската сол много наподобява този на формирането на диамантите, а в своята книга „Вода и сол – същността на живота” биофизикът Питър Ферейра и д-р Барбара Хендел посочват, че тя има почти перфектна кристална решетка. Но дали „бялото злато”, както я наричат, е чудо на природата или поредната мания?

В състава на хималайската сол влизат 84 минерала и микроелемента, които се намират в йонна форма, което ги прави изключително лесно усвоими за организма. Това са същите елементи, от които е изградено човешкото тяло. При хора, страдащи от някакво хронично заболяване, е установен сериозен дефицит на поне един минерал, но и при напълно здравите може да се наблюдава недостиг. За разлика от рафинираната трапезна сол, хималайската не води до натрупване на вода в тъканите и не повишава кръвното налягане. Освен това подпомага абсорбцията на хранителни вещества в интестиналния тракт, влияе благотворно върху съня, намалява мускулните крампи, благоприятства поддържането на стабилно pH в клетките, подобрява състоянието на кръвоносната система, както и респираторната функция.

Публикувано в www.bg-damma.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар