четвъртък, 24 април 2014 г.

Фестивал на лалето - Истанбул 2014

текст и снимки: Елица Лукова


Често наричат Холандия „страната на лалетата”, но малцина знаят за произхода и историята на това нежно пролетно цвете. От родната Персия, лалето е пренесено в Османската империя, където се превръща в любимо цвете на турските султани. Култивираното им отглеждане започва през XV век по време на управлението на Сюлейман Великолепни. Различните сортове лалета са назовавани с красиви поетични имена – „пролетно утро”, „блясъкът на рубина”, а цените на някои специални сортове достигат 1000 златни монети за луковица.





В средата на XVI век лалето продължава пътя си към Европа, благодарение на тогавашния австрийски посланик в Константинопол, който изпраща няколко луковици във Виена. По-късно е пренесено и в Холандия, където се развива истинска „мания по лалетата”, а цената на някои луковици достига приблизително стойността на къща в Амстердам.





Днес лалето е един от символите на Истанбул. Всеки април от 2006 година насам Истанбулската община организира фестивал на лалето. Засаждането на луковиците започва от ноември месец предходната година и продължава до пролетта. По-нетърпеливите цветове разцъфват още през март и загатват за предстоящата възхитителна гледка. Многобройни концерти, изложби и конкурси съпровождат фестивала на лалето през целия април.

Паркът Булбос е разположен до крепостните стени на древния Константинопол



За деветия фестивал са засадени 20 милиона лалета от 211 вида, които придават неповторим колорит на космополитния град. Освен големите паркове Емирган, Йълдъз, Гюлхане и Булбос, които са потънали в тази цветна феерия, лалета могат да се видят буквално на всяко възможно място на открито. Неслучайно казват, че от няколко години насам в Истанбул вече има пето годишно време – сезонът на лалетата.


На европейския бряг на Босфора, на площ от 452 000 кв.м, е разположен най-големият парк в Истанбул – Емирган 




Публикувано в www.missis.bg



вторник, 22 април 2014 г.

Модерното лице на Истанбул. Част втора

текст и снимки: Елица Лукова

Истанбул – градът, в който се срещат Изтока и Запада, е разделен от Босфора и ежедневно стотици хиляди хора пътуват по двата моста, свързващи европейския и азиатския бряг. За да бъде облекчен трафикът и избегнати задръстванията, през 2004 г. започва строителството на метрото „Мармарай” (Marmaray). Поради откриването на исторически находки, изграждането му е спирано неколкократно и вместо през 2009 г., то е официално открито на 29 октомври 2013. Макар да не е типичната туристическа атракция и привидно да не се отличава от метрото в който и да е голям европейски град, ви препоръчвам да се разходите до отсрещния бряг, пътувайки през тунела, разположен на повече от 60 метра под морското равнище.


От 2009 г. насам една от най-популярните туристически атракции в Истанбул е аквариумът „Туркуазу” (TurkuaZoo). Той е от най-големите в света и е един от малкото аквариуми, които предлагат разходка „по океанското дъно” чрез пътека с дължина 80 метра, движеща се през стъклен тунел с 270-градусов изглед към над 10000 морски обитатели, плуващи 4,5 млн. литра вода.  Ако това не ви се струва достатъчно вълнуващо, срещу сумата от 250 TL, „Туркуазу” предлага спиращото дъха приключение – гмуркане с акули, в което може да се впуснете, дори да нямате предишен опит като водолази.


 Много по-различен от „Туркуазу” е откритият 2 години по-късно тематичен аквариум „Истанбул” (Istanbul Akvaryum), разположен в непосредствена близост до международното летище „Ататюрк”. На площ от 22000 кв.м са разположени 64 басейна с обща вместимост над 6800 куб.м вода, в които плуват около 15000 морски обитатели. Маршрутът е с дължина 1,2 км и включва преминаване през 16 региона. Тръгваме от Черно море, през Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Егейско море, Суецкия канал, Червено море, Антарктида, Средиземно море, Гибралтар, през различните части на Атлантическия океан, Панамския канал и Тихия океан, и неусетно стигаме до тропическата гора, където приключва нашето пътешествие.
















През 2013 г. в Истанбул отвори врати увеселителният парк „Виаленд” (Vialand), където на площ от 600 000 кв.м са разположени 26 атракциона. Паркът предлага забавления както за най-малките посетители, така и за любителите на силните усещания.




За разлика от „Дисниленд”, където по-голяма част от времето в парка преминава в досадно чакане на огромни опашки почти пред всеки атракцион, предимството на „Виаленд” е, че поне засега, няма голямо струпване на хора, дори в най-натоварените часове. Един от малкото недостатъци е, че в момента се предлагат брошури и карти на парка единствено на турски език, но снимките, които съм направила, са достатъчно красноречиви.


 

Един от атракционите, които не трябва да пропускате! Ако ви е страх, че ще се изморите, купете си дъждобрани...

... или използвайте сушилните до атракциона
 Това влакче е прекалено екстремно за моя вкус, но през цялото време не липсваха смелчаци

Още един атракцион, който наистина си заслужава!




 Модерното лице на Истанбул. Част първа

 Публикувано в www.highviewart.com


 

събота, 19 април 2014 г.

Модерното лице на Истанбул. Част първа

текст и снимки: Елица Лукова

Като запален пътешественик, обиколил почти цяла Европа, сигурно ще ви изненадам, споделяйки, че една от любимите ми дестинации е Истанбул. Мнозина, докоснали се до космополитния град ще се съгласят, че колкото и пъти да си ходил там, винаги има нещо ново и различно, което не си посещавал досега. Почти съм сигурна, че други вече клатят скептично глава и промърворват „Нали съм ходил веднъж... преди 20 години? Какво толкова би могло да се види?” Преди да ви покажа модерното лице на Истанбул ще споделя, че моето първо пътуване до там беше с ветроходна яхта преди повече от две десетилетия и освен прословутия покрит пазар Капалъ Чарши (Kapalıçarşı), не си спомням кой знае какво друго.





Едно от най-подходящите годишни времена за посещение на многомилионния град е „сезонът на лалетата”, както наричат онзи период, когато Истанбул е застлан с килим от пъстроцветни лалета. Ето пак, почти чувам скептиците да промърворват, че Холандия е страната на лалетата. Малцина обаче знаят, че родината на това нежно пролетно цвете е Персия и далеч преди Нидерландския златен век, когато се развива истинска „мания по лалетата”, те стават любими цветя на турските султани.




Казват, че както паунът няма песен, но смайва с пъстрото си оперение, така и лалето няма аромат, ала пленява с красивите си цветове. Именно на този магнетизъм и завладяващо въздействие на цветовете залага Истанбулската община, организирайки за девети поред път Фестивала на лалето. Тази година в Истанбул са засадени над 20 милиона лалета от 211 вида и освен в големите паркове, като Емирган, Йълдъз и Гюлхане, цветни лехи могат да се видят буквално навсякъде.



Мнозина предпочитат да съчетаят посещението на Фестивала на лалето с посрещането на най-големия християнски празник и макар силно запленени от гледката на потопения в тази цветна феерия космополитен град, скептиците пак надават глас: „Какво? Великден? В Истанбул? Никога!” Тук е мястото да спомена, че през 2007 г. авторитетно жури обявява „Свети Стефан” – единствената в света желязна църква, запазена до наши дни, за най-красивия християнски храм в цяла Турция. Решилите да посрещнат Великден там обаче ще останат малко разочаровани, защото храмът вече втора година е затворен, заради цялостна му реставрация. Ремонтни дейности в момента текат и в църквата „Св. Иван Рилски” към Българската екзархия. Ако все пак сте решили да посрещнете Великден в Истанбул, препоръчвам ви да посетите храма „Свети Георги”, където светата литургия се отслужва лично от Вселенския патриарх.

 Негово Всесветейшество Вартоломей I – Вселенски патриарх и духовен водач на около 300 милиона православни християни по света.


Ако сте били многократно в Истанбул и твърдите, че забележителностите, попадащи в класическия тур на града са ви до болка познати, препоръчвам ви да се отправите към небостъргача „Сапфир”, който със своите 261 метра височина се нарежда сред най-високите сгради в Европа. Освен жилищна част, небостъргачът има и голям търговски център, но онова, което наистина си струва да посетите е 360-градусовата панорамна тераса (Seyir Terası), разположена на 236 метра височина.

Освен да изпиете по чаша ароматно турско кафе, докато се любувате на Истанбул от птичи поглед, тук имате уникалната възможност да полетите с хеликоптер и да разгледате отново основните забележителности на града. Не, не става въпрос за истински полет, а за доста реалистична 4D симулация, която ще ви отведе до Момината кула (Kız Kulesi), църквата-музей „Света София” (Ayasofya), джамията „Сюлеймание” (Süleymaniye Camii), Синята джамия (Sultan Ahmet Camii) и двореца Топкапъ (Topkapı Sarayı). Ще усетите мъглата, прелитайки над моста над Босфора и пръските вода в краката, спускайки се стремително към водите на протока, ще почувствате пърхането на прилепите, преминавайки през тесните тунели на излизане от водохранилището „Yerebatan Sarnıcı” и ще се озовете насред танцуващите дервиши. Преди да кацнете отново на покрива на небостъргача, ще се полюбувате на гледката към Златния рог (Haliç) и кулата „Галата” (Galata Kulesi), ще се потопите в атмосферата на площад „Таксим” (Taksim) и нощен Истанбул.






 Следва продължение...

 Публикувано в www.highviewart.com



четвъртък, 17 април 2014 г.

Християнски светини в Истанбул: Вселенската патриаршия и Българската екзархия

текст: Елица Лукова
снимки: Елица Лукова / Ю. Русков


Вселенската патриаршия и църквата „Свети Георги”

Вселенската (или Цариградска) патриаршия възниква след разцеплението на Римската империя, а след превземането на Константинопол през 1453 година Вселенският патриарх получава правото да бъде духовен водач на православните християни в пределите на Османската империя.


И до днес Вселенската патриаршия се намира в истанбулския квартал „Фенер”, недалеч от българския храм „Свети Стефан”


Църквата „Свети Георги”
 Вселенският патриарх е духовен водач на около 300 милиона православни християни по света.

 От 1991 година Вселенски патриарх е Негово Всесветейшество Вартоломей I.

Зад невзрачната фасада на църквата на патриаршията – „Свети Георги”, се пазят много християнски светини – парче от колоната, на която е бичуван Исус Христос, чудотворната икона на Св. Богородица Паммакаристос – Всеблажена, мощите на св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и св. великомъченица Евфимия Всехвална.

В църквата „Свети Георги” се намират мощите на св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и св. великомъченица Евфимия Всехвална.

Българска Екзархия
Създадената през 1870 година Българската Екзархия първоначално се помещава в сграда в истанбулския квартал „Ортакьой”, където се провежда първият църковно-народен събор. През 1907 година по инициатива на екзарх Йосиф е закупена сграда в квартал „Шишли”, където е преместен екзархийският дом.

 Сградата на Българската екзархия

В първия етаж в сградата на Българската екзархия се намира кабинетът на екзарх Йосиф

На стената е окачено копие от фермана, с който султан Абдулазиз признава българите като отделен етнос с право на самостоятелна църква.


Църквата „Св. Иван Рилски” към Българската екзархия

Камбаната в двора

Това, разбира се, е малка част от християнските светини по тези земи. Недалеч от Истанбул се намира малък архипелаг в Мраморно море, до който лесно може да се стигне с ферибот. Потъналите в зеленина Принцови острови, освен с красивите плажове, привличат много туристи и с манастирите от времето на Византийската империя.

Християнски светини в Истанбул - църквата "Свети Стефан"
Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Света София"
Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Исус Христос Спасител - Хора"

 Публикувано в www.bg-damma.com