Рига - градът на вдъхновението. Част втора

текст и снимки: Елица Лукова

Някога Рига била заобиколена от дебела триметрова защитна стена, от която до наши дни е запазена само една кула. Днес Старият град заема едва 6% от територията на латвийската столица, но на тази малка площ се намират няколко сгради с доста интересна история.

 Единствената кула от защитната стена, запазена до наши дни



Макар латвийците да не са много религиозни, на територията на Стария град има 10 църкви и 1 синагога. Една от най-значимите църкви е католическият храм „Свети Якоб”, построен през 1225 година. В него се намират смятаните за чудотворни мощи на свети Якоб, разпространявал християнството по тези земи през XII век.

 Църквата „Свети Якоб”

Храмът се слави с едно рижко чудо – малка камбана, която виси от външната страна на кулата. Поставена е там, за да се чува по-добре нейният звън при пожар и нападение от вражески войски. Наричали я „камбаната на грешниците”, защото биела и преди да бъде изпълнена смъртна присъда. Освен това, жителите на Рига вярвали, че когато някоя невярна жена мине край църквата, камбаната започвала да бие сама, затова мнозина изпитали облекчение, когато била махната и дадена за претопяване през Първата световна война. През 2001 г., по случай 800-годишнината на Рига, един мъжки хор подарява на църквата нова камбана, но казват, че поне засега, тази не изпълнява същите функции.

Кулата на католическата църква „Свети Якоб” с малката камбанария от външната страна

Недалеч от „Свети Якоб” се намира най-голямата църква във всички Балтийски държави. Строителството ѝ започва през 1211 година и продължава векове наред. Особен интерес в тази лутеранска църква представлява произведеният в края на XIX век в Германия орган, който за времето си е бил най-големият в света. Със своите 700 тръби – от 13 мм до 10 метра, днес той е втори по големина в Латвия и на около 40-то място в света, но все още е един от най-красиво и романтично звучащите органи.

В църквата на Катедралния площад, известна със звученето на своя орган, често се провеждат концерти

Църквата „Свети Петър”, в която, поради отличната акустика, също често звучи музика

По-голямата част от църквата „Свети Петър” е направена от дървени трупи, но при изграждането на западната фасада, където е главната порта, е използван варовик, в който ясно си личат мидените черупки.

През XIII век Рига става член на търговското обединение Ханза, което ѝ осигурява право на търговия в Балтийския регион. Историята на Рига до голяма част е свързана с този съюз, както и с две важни организации, които определят целия живот в града – на немските занаятчии (Малката гилдия) и на немските търговци (Голямата гилдия).

С Голямата гилдия е свързана една забавна история, превърнала черната котка в символ на града. В началото на XX век заможен латвийски търговец пожелал да стане член на Голямата гилдия. Когато получил отказ, разгневеният търговец сложил на съседен покрив черна котка, чиято повдигната опашка сочела към сградата на Голямата гилдия. Заради обидната поза на котката членовете на гилдията започнали съдебен процес срещу търговеца, но делото така и не е приключило поради началото на Първата световна война. По-късно котката мистериозно изчезва, а при възстановяването ѝ вече е обърната в „правилната” посока. Тук черната котка не се счита за лоша поличба, а е символ на латвийците, които не си оставят „магарето в калта”.

Къщата с котката

Недалеч е паметникът на Бременските музиканти, който е подарък от жителите на друг град, членувал в Ханзата – Бремен.

Нашата обиколка из града на вдъхновението приключва на площада на кметството, където се намира една от най-красивите сгради в Рига – Къщата на търговската гилдия на Черноглавите, построена през 1334 година. Емблематичната сграда е разрушена по време на Втората световна война и възстановена едва през 90-те години на XX век.

 Къщата на търговската гилдия на Черноглавите

Рига - градът на вдъхновението. Част първа

Публикувано в www.bg-damma.com