петък, 15 ноември 2013 г.

Защо бактериите започнаха да "надхитряват" антибиотиците?

текст: Елица Лукова
снимка: www.foter.com

Трудно бихме могли да си представим съвременната традиционна медицина без антибиотиците. С тях лекуваме от кожни инфекции до застрашаващи живота състояния, причинени от бактерии. Именно на използването на тези медикаменти се дължи увеличаването на средната продължителност на живота през XX век. Но какво би станало, ако дойде ден, в който антибиотиците няма да ни действат повече? Според генералния директор на СЗО, Маргарет Чан, това ще е „краят на съвременната медицина такава, каквато я познаваме”, защото дори рутинните операции може да станат невъзможни, а одрасканото коляно да е потенциално смъртоносно. И ако това ви се струва като нескопосан сценарий на филм, специалистите в световен мащаб алармират, че опасността от появата на нелечими инфекции е по-реална от всякога.

Антибиотиците са съединения, които убиват или спират растежа на бактериите, но не са ефикасни срещу вирусните инфекции. Ерата на антибиотиците започва с откриването на пеницилина от сър Александър Флеминг през 1929 година. Той установява, че плесента Penicillium notatum синтезира вещество, което спира развитието на стафилококите, но така и не успява да го изолира. Това правят Ернст Чейн и Хауърд Флори десет години по-късно. В началото на 30-те години на XX век германският лекар Герхард Домаг открива синтетична молекула с антибактериални свойства. Съединението е познато под името пронтозил и е първото от многото синтетични антибиотици от групата на сулфонамидите, използвани за лечение предимно на уроинфекции.

Първоначално пеницилинът е ефикасен срещу всички заболявания, причинени от Грам-положителните стафилококи и стрептококи, при това без да уврежда човешкия организъм. С въвеждането в края на 40-те и началото на 50-те години на стрептомицина, хлорамфеникола и тетрациклина, ефикасни срещу Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии, вътреклетъчни паразити и туберкулозни бацили, настъпва нова ера в медицинската практика. Голяма част от заболяванията, причинени от бактерии, стават напълно лечими, което нарежда антибиотиците сред най-значимите открития в областта на медицината.

„Вероятно ще дойде ден, в който всеки ще може да си купи пеницилин в магазина. А тогава ще се появи опасността, поради своето незнание, човек да приеме по-малка доза и излагайки микробите на количества, които не са смъртоносни за тях, лекарството да ги направи резистентни. Ето един хипотетичен пример. Г-н Х има възпалено гърло. Купува си пеницилин и започва да го приема, но в количество, което не е достатъчно да убие стрептококите, но достатъчно, за да ги направи устойчиви на пеницилина. След това заразява съпругата си. Г-жа Х развива пневмония и се лекува с пеницилин. Тъй като стрептококите вече са устойчиви на пеницилина, лечението се проваля. Г-жа Х умира. Чия е отговорността за смъртта на г-жа Х? Защо г-н Х, поради нехайна употреба на пеницилин, промени природата на микроба?” Това е част от речта на Александър Флеминг, произнесена на 11 декември 1945 година при получаване на Нобеловата награда за медицина за откриването на пеницилина.

Десетилетия след пророческите думи на Флеминг човечеството вече е изправено пред тези проблеми. Днес голяма част от бактериите показват резистентност поне към един от обичайно използваните антибиотици, а лекари и изследователи вещаят мрачни прогнози за епидемии от бактериални инфекции, които вече не се поддават на лечение с антибиотици. Някои патогенни микроорганизми имат устойчивост към всички одобрени медикаменти, като за лечение на инфекциите, които предизвикват, могат да се използват само експериментални или потенциално токсични антибиотици. Заболявания като туберкулозата и пневмонията стават все по-трудно лечими, защото причинителите им са устойчиви към използваните лекарства или към обичайните и ефикасни досега дози и концентрации на активните съставки. Резистентността на стафилококите и пневмококите към антибиотиците е една от причините за увеличаване на смъртните случаи вследствие на т.нар. придобити в обществото заболявания. Но къде сбъркахме?

Една от основните причините да се изправим пред този проблем е широкото използване на антибиотиците не само в хуманната и ветеринарната медицина, но и в селското стопанство.  В някои държави те дори се продават без рецепта. Не трябва да забравяме, че антибиотиците не са лек за всяка болка. Мнозина смятат, че са ефикасни при обикновена настинка или грип, но всъщност те са напълно безсилни при вирусни инфекции. Не са малко онези, които при всяко неразположение настояват лекарят да им изпише антибиотик или още по-лошо – започват самолечение с медикамент, който им е останал от предишен курс на лечение или им е препоръчан от някой приятел. Оставете на лекаря да прецени дали се нуждаете от антибиотично лечение и какво да е то. Все пак, антибиотиците също имат странични ефекти и понякога приемът им може да причини повече вреди, отколкото ползи. Ако ви ги предпишат, не пропускайте дози и довършете назначения ви курс на лечение, дори да почувствате подобрение по-рано.

Миенето на ръцете и почистването на предметите и повърхностите, до които имат досег много хора, са едни от начините за предотвратяване разпространението на инфекциите. Много продукти за лична хигиена и почистващи препарати съдържат антибактериални вещества, а някои проучвания дори посочват връзка между използването на тези химикали и устойчивостта на бактериите. Специалистите виждат изход от глобалната криза с антибиотиците в създаването на нови медикаменти, към които бактериите поне в началото няма да са резистентни. А разумната им употреба зависи от всички нас.

Публикувано в: www.bg-damma.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар