събота, 9 ноември 2013 г.

Как да разпознаем, че детето ни е жертва на тормоз?

текст: Елица Лукова
снимка: www.foter.com


Понякога може да е много трудно да забележим признаците, че с детето ни се случва нещо нередно. От една страна, покрай все повечето стрес в ежедневието ни като че ли ни е по-лесно да повярваме, че всичко с детето ни е наред, а от друга – често отдаваме на пубертета някои от симптомите. Проучванията показват, че около 60% от децата не споделят със своите родители, че са обект на тормоз от страна на връстниците си. Причините са най-различни – някои деца се страхуват, че родителите им  само могат да „влошат“ нещата, други изпитват неудобство да говорят за това, а трети се надяват да се справят сами. Според специалистите най-честите предупредителни сигнали, че детето е жертва на тормоз са:
  • Чести промени в настроениетоПо-малката заинтересованост към спорт или друго любимо занимание
  • Внезапна и драстична промяна в успеха
  • Необясними рани, охлузвания и натъртвания
  • Прибира се от училище със скъсани дрехи
  • Често „губи“ парите и учебните си пособия
  • Не иска да ходи на училище
  • Променя маршрута до и от училище
  • Внезапно става потиснато и затворено в себе си
  • Изглежда изолирано, няма приятели, рядко е канено в домовете или на празненства на други деца
  • Често се оплаква от главоболие и болки в стомаха
  • Заспива трудно, сънува кошмари, плаче насън
Когато подозираме, че детето ни е жертва на тормоз, не е лесно да го накараме да споделя. Дори то да твърди, че всичко е наред, ако шестото ни чувство подсказва, че това не е така, не трябва да се отказваме да търсим истината. Детето не трябва да се чувства притиснато. Добре е да започнем разговор, докато вършим нещо заедно, не непременно „очи в очи“. По този начин то ще се чувства по-спокойно, но от друга страна ние по-трудно може да следим езика на тялото. Разбира се, ако досегашните ни разговори са се ограничавали само до „Как мина в училище?“ и „ Изпитаха ли те?“, може да е малко трудно да го накараме да споделя всичко, което се случва.

Когато вече са наясно със ситуацията, някои родители реагират прекалено бурно, а други омаловажават проблема, очаквайки той да се реши някак от само себе си. Съвсем естествено е да сме разстроени, но в този случай гневът може да е лош съветник.  Много по-добре е да се обърнем към класния ръководител на детето си от и да търсим заедно решение на проблема. Ако той не успее да помогне,  може да потърсим за съдействие директора или инспектора-детска педагогическа стая в съответното РУП.

Много често детето се самообвинява, че е направило нещо нередно, за да предизвика това отношение, затова е важно да му обясним, че случилото се не е по негова вина и да изтъкнем всичките му положителни качества. Добре е да разширим кръга от деца, с които контактува, за да  започне да създава приятелства и извън училище и не на последно място, да му помогнем да си изгради умения за справяне в подобни ситуации.

Публикувано в www.facebook.com/Ladyzdrave

Няма коментари:

Публикуване на коментар