Завръщането на "жълтата гостенка"

текст: Елица Лукова
снимка: www.foter.com

Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosis. В повечето случаи заразяването става при контакт с болен. Освен по въздушно-капков път, инфекцията се разпространява и по хранителен – чрез замърсени прибори и продукти.

Не винаги, когато попаднат туберкулозни бактерии в организма на човек, той се разболява. Достатъчно силната имунна система може да предотврати развитие на заболяването, но не и да убие бактериите. Възможно е те да останат в латентно състояние в организма в продължение на години. По-късно, при срив на имунитета вследствие на заразяване с HIV, развитие на левкемия, лимфом и други видове рак или лъчелечение, „спящите” бактерии могат да се активират.

Туберкулозата засяга основно дихателните пътища. Попадайки в белите дробове, те реагират на развитието на бактериите, като капсуловат заразените области и образуват туберкули, които са видими на рентгенова снимка. Това е т.нар. първична туберкулоза и в 90% от случаите заболяването спира до този етап. Понякога бактериите достигат чрез кръвоносната или лимфната система до други органи и могат да причинят извънбелодробна форма на болестта. Вторичната туберкулоза засяга най-често кожата, бъбреците, костите, репродуктивните органи и уринарния тракт.

Допреди век смъртността, вследствие на туберкулоза, е била много висока. С подобряване на храненето, хигиената и здравните грижи, болните в световен мащаб намаляват драстично, което дава основание на лекари и учени да смятат, че човечеството се е справило с коварното заболяване. Уви, в края на 80-те години на миналия век започва завръщането на „жълтата гостенка” и то в още по-труднолечима форма, поради появата на резистентни към антибиотиците щамове.

В България профилактиката на заболяването започва с поставянето на ваксина БЦЖ в родилния дом, след което се прави проба Манту на 7, 10 и 16 години, за да се установи дали организмът вече е имал контакт с причинителя на туберкулозата и доколко адекватно реагира имунната му система.

Сред рисковите фактори за заразяване са: непосредственият контакт с болен от туберкулоза, намаленият имунитет, заразяване с HIV, непълноценното хранене, тютюнопушенето, стресът и преумората.

Първоначално болните се оплакват от отпадналост, безапетитие, загуба на тегло, температура и нощно изпотяване. С напредване на болестта се появяват болки в гърдите и продуктивна кашлица, като често в храчките може да се открие кръв. Болните от туберкулоза обикновено се лекуват между 6 и 12 месеца с комбинация от антибиотици. При заразяване с по-резистентен щам лечението продължава обикновено от 18 до 24 месеца с много по-силни антибиотици, които могат да доведат до значителни странични ефекти. Обикновено болните от белодробна туберкулоза спират да бъдат заразни около 2 седмици след началото на терапията, но това не означава, че пациентът е излекуван. Ако лечението се спре преждевременно, заболяването не само се възобновява, но и шансовете за пълно излекуване намаляват, поради вероятността да се развие резистентна към антибиотиците туберкулоза.

Особено важно за добрия резултат от лечението е, при наличие на обезпокояващи симптоми, своевременно да бъде потърсена помощ в някое от 28-те лечебни заведения в страната, които работят по програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” на Министерство на здравеопазването.

Списък на 28-те лечебни заведения, които работят по програмата „Подобряване на контрола на туберкулозата в България”:

1.                  Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар „Св. Иван Рилски” – гр. Благоевград

2.                  Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – гр. Бургас

3.                  Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Варна

4.                  Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар „Д-р Трейман” – гр. Велико Търново

5.                  Многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка” – гр. Видин

6.                  Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Враца

7.                  Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – гр. Габрово

8.                  Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Добрич

9.                  Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар „Д-р Васил Власакиев” – гр. Кърджали

10.              Многопрофилна болница за активно лечение „Никола Василев” – гр. Кюстендил

11.              Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – гр. Троян

12.              Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стамен Илиев” – гр. Монтана

13.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Пазарджик

14.              Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – гр. Перник

15.              Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски” – гр. Плевен

16.              Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания и за активно лечение „Д. Кудоглу” – гр. Пловдив

17.              Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски” – гр. Разград

18.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Русе

19.              Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Силистра

20.              Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – гр. Сливен

21.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Смолян

22.              Първи областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания без стационар – гр. София

23.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. София (за София област)

24.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Стара Загора

25.              Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Търговище

26.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Хасково

27.              Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар – гр. Шумен

28.              Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – гр. Ямбол

Публикувано в www.bg-damma.com