събота, 28 декември 2013 г.

Норвегия - магията на Севера. Част втора


текст и снимки: Елица Лукова




След Осло се отправяме на северозапад към най-големия фиорд в Норвегия – Зогнефиорд. Голяма част от групата се вълнува трескаво от предстоящото плаване. Като човек израснал близо до морето, плавал неведнъж с ветроходна яхта, а и с какви ли не лодки и корабчета на всяка екскурзия, като че ли не се впечатлявам толкова. Приемам го като поредната „разходка с лодка”. Тесният път се вие из приказно красиви местности и аз се опитвам да запечатам в съзнанието си всяка една гледка. По пътя спираме, за да разгледаме две старинни църкви още от времето на викингите. Някога на територията на Норвегия е имало над 1000 такива църкви, но до наши дни са останали едва 28.



Църквата „Боргунд” е построена през XII век и макар точно в този период да започва приемането на християнството, викингите продължават да спазват някои езически ритуали, като поставянето на четири драконови глави на покрива, за да ги пазят от злите сили






Най-накрая стигаме до Зогнефиорд. Качвайки се на ферибота започнах да осъзнавам уникалността на това преживяване. Фиордите представляват много тесни морски заливи, дълбоко врязани в сушата. Те имат ледников произход и се характеризират с тесен морски провлак, където е най-плитката им част, страни със стръмни склонове и най-голяма дълбочина в средната и най-вдадената в сушата част. Зогнефиорд е с дължина 205 км, но освен най-дългият, той е и най-дълбокият фиорд – на места дъното е на повече от 1300 метра. Най-голямата атракция за туристите, разбира се, е разходката с корабче, която продължава няколко часа.




Пред нас през цялото време се вижда бряг и като че ли ей сега ще пристигнем, но щом приближим скалите, се откриват нови и нови „ръкави” и човек има чувството, че се движим умело в лабиринт от почти отвесно издигащи се планински склонове. 





Плавайки из този лабиринт, скалите бързо скриват от погледа ни изминатият път





По склоновете се спускат стотици потоци, образувани от топящите се снегове







На местата с по-полегати склонове има малки села и макар тези хора да живеят сред приказна красота, не мога да не се запитам колко ли е труден животът им в тези къщички накрай света?



Крайната ни спирка е Гудванген и още със слизането се натъкваме на сувенирен магазин, но не какъв да е, а от онези странни постройки тревни покриви. Оказва се, че вековната норвежка традиция за използването на естествени материали при строителството е жива и до днес. Необходими са специални умения за изграждането на подобни зелени покриви, а резултатът е поразителен – сред тревата може да видите цветя, а върху някои къщи растат дори малки дървета. Дълго се чудех дали освен естетическата наслада, която носи повечето зеленина, има и друга причина за строителството на такива къщи. В един момент дори реших, че тези покриви може да служат като маскировка и така постройките да стават трудно забележими сред заобикалящата ги среда. Разбира се, теорията ми беше далеч от истината. Причината за изграждането на тези покриви е, че те осигуряват много добра изолация, а освен това са доста тежки и стабилизират допълнително къщата.





В сувенирния магазин голяма част от предлаганите артикули са свързани с троловете. Тези странни създания, обитавали планините, можели да се видят само през нощта, а ако някой от тях не успеел да се скрие от първите слънчеви лъчи, той мигом се превръщал в камък. Норвежците имат доста смесени чувства към тези митични същества с дълъг нос и блестящи като диаманти очи – и се страхуват от троловете, и ги обичат. Почитта си към тях изразяват по всевъзможни начини. В Берген дори са направили музей, посветен на троловете.





Тролът Оле е най-новият обитател в дома ми


Във всеки ръчно изработен трол има щипка магически прах, но за да се задейства тази магия, най-напред трябва да го кръстите, а след това да го оставите скрит от чужди погледи за няколко дни. Според норвежците тролът носи щастие и благоденствие в дома, а аз бих допълнила, че всеки път щом го погледна предизвиква усмивка и ми напомня за приказно красивата си родина. Каква по-голяма магия от това?



Норвегия - магията на Севера. Част първа
Плаване по Зогнефиорд
Боргунд - църква от зората на християнството в Норвегия

сряда, 25 декември 2013 г.

Норвегия - магията на Севера. Част първа

текст и снимки: Елица Лукова


Защо винаги, когато стане въпрос за Норвегия, се споменава думата магия? Какво толкова вълшебно може да има в една студена северна страна? Отговорът е – всичко. Това е страната, в която може да видите повече нюанси на синьото и зеленото, отколкото някога сте си представяли, че съществуват. Може да плавате по фиордите, дълги стотици километри и въпреки това, през цялото време да виждате брега пред и зад вас. Дори църквите като че ли току-що са излезли от някоя приказка и приличат по-скоро на къщичката на Баба Яга. Нека подправим всичко това с мъничко магически тролски прах и да се насладим на емоцията.

Кралство Норвегия заема западната част на Скандинавския полуостров. Почти половината територия на страната се намира северно от Северния полярен кръг, поради което, по време на лятното слънцестоене през юни, полярният ден продължава 24 часа. Обратно, през декември, когато е зимното слънцестоене, полярната нощ продължава 24 часа.

Независимо, че няма граничен контрол между Швеция и Норвегия, за наша изненада, на влизане в страната се налага да слезем от автобуса, за да бъде "сканиран" от митническите служби.


"Скенерът"


Не след дълго продължаваме за Осло. Около две трети от територията на страната се заема от планини, пътищата са тесни и придвижването към столицата е сравнително бавно. Край нас се редуват пленителни пейзажи и времето минава почти неусетно.


Със своята площ от 454 кв.км, Осло е смятан за една от най-големите столици не само в Европа, но и в целия свят. За разлика от тях обаче, като че ли не е толкова шумен и забързан град. Населението е едва 600 000 души. Осло е разположен е на брега на живописния Ослофиорд, а на северозапад от града се намира световноизвестният зимен спортен център Холменколен, където се издига най-старата шанца за ски скокове в света.

Многобройните музеи в града разказват за викинги и славни мореплаватели. В музея "Кон-Тики" може да видите дървения сал, с който Тур Хайердал прекосява Тихия океан през 1947 година, както и тръстиковата лодка Ра II. В Музея на викингите са изложени оригинални викингски кораби отпреди 1000 години. Един от най-посещаваните музеи несъмнено е "Фрам", където основният експонат е едноименният кораб на Фритьоф Нансен. По-късно той е използван и за експедициите на Ото Свердруп и Руал Амундсен. 

Музеят "Фрам"

Корабът "Фрам" на Фритьоф Нансен

Знаете ли защо в центъра на София има булевард, носещ името на норвежкия полярен изследовател Фритьоф Нансен, а на стената на кметството в Осло е поставена паметна плоча, изобразяваща т.нар. Нансенов паспорт? Този документ, наречен на името на създателя си, позволява на бежанците да пътуват безпрепятствено и да се заселват където пожелаят. Благодарение на него хиляди български бежанци от Западна Тракия успяват да се завърнат в родината си. За своята активна обществена дейност Нансен получава Нобелова награда за мир през 1922 година.


Нансенов паспорт – на стената на кметството в Осло


Сградата на Парламента


Кралският дворец


В сърцето на града се намира една от най-големите забележителности на Норвегия – Фрогнер парк, в който е разположен скулптурният парк "Вигеланд". Стотиците творби от камък и бронз са дело на известния скулптор Густав Вигеланд.

Паркът "Вигеланд"

Паркът "Вигеланд"


"Монолит" – най-високата скулптура в парка, представлява колона от монолитен камък с височина 16 метра, състояща се от 121 вплетени фигури


След обиколката на Осло се отправяме към най-големия фиорд в Норвегия. Във втората част от статията ще ви разкажа за плаването по дългия цели 205 километра Зогнефиорд, ще посетим две изумителни дървени църкви и ще се натъкнем на къщи, чийто покрив е покрит с трева.

Следва продължение...

Норвегия - магията на Севера. Част втора
Плаване по Зогнефиорд
Боргунд - църква от зората на християнството в Норвегия


петък, 20 декември 2013 г.

Християнски светини в Истанбул - църквата "Свети Стефан"

текст: Елица Лукова
снимки: Елица Лукова / Ю. Русков

В Истанбул – градът, в който се срещат Изтока и Запада, днес съжителстват различни етноси и религии. Мюсюлманите имат близо 2700 джамии, християните – около 160 църкви, а евреите – 26 синагоги. След като посетихме църквите "Света София" и "Исус Христос Спасител – Хора", съхранили уникални мозайки от времето на Византийската империя, се отправяме към единствената желязна църква в света – българският храм "Свети Стефан".

Църквата "Свети Стефан"

През XIX век в Цариград, както сме наричали Константинопол, живеели много будни българи, сред които внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди. Използвайки авторитета си на имперски съветник и член на Танзиматския съвет, той получава разрешение от султана за строеж на българска църква. Подарява собствената си къща, която бива преустроена в православен храм. Дървената църква „Свети Стефан”, осветена през 1849 година, бързо се превръща в духовен център на цариградските българи.

Две години по-късно срещу църквата, на земя, подарена отново от княз Стефан Богориди, е построен метох с 25 стаи и голям салон. Първоначално в него търсят подслон пътуващи българи, но с течение на времето започват да се събират радетелите за съхраняване на българщината. Тук Петко Р. Славейков написва „Изворът на белоногата”. Сградата се използва като редакция и печатница на над двадесет вестника и списания, сред които „България”, „Македония”, „Любословие” и „Български книжници”, а през 1857 година в метоха е открито първото българско училище в Цариград.

Метохът

През 1898 година екзарх Йосиф I освещава новата желязна църква „Свети Стефан”, издигната на мястото на изгорелия стар дървен храм. Църквата, състояща се от сглобяеми железни елементи с тегло 500 тона, е изработена от австрийската фирма „Рудолф фон Вагнер” по проект на арменския архитект Ховсеп Азнавур. От Виена е пренесена с кораб по река Дунав, през Черно море и Босфора.





През 2007 година единствената желязна църква в света, запазена до наши дни – „Свети Стефан”, е обявена от авторитетно жури за най-красивия християнски храм в цяла Турция.

Следва продължение...
Християнски светини в Истанбул - Вселенската патриаршия и Българската екзархия
Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Исус Христос Спасител - Хора"
Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Света София"
Фестивал на лалето - Истанбул 2013. Част първа
Фестивал на лалето - Истанбул 2013. Част втора

Публикувано в www.bg-damma.com

сряда, 18 декември 2013 г.

Инсбрук - олимпийски дух и алпийско очарование


текст и снимки: Елица Лукова

Инсбрук – главният град на австрийската провинция Тирол, се намира в сърцето на Алпите, сгушен в подножието на високи планински върхове. Разположен е в долината на река Ин, а името му произлиза от немската дума Brücke (мост) и може да се преведе като „мост над река Ин”. На изток Тирол граничи с провинциите Залцбург и Каринтия, на север – с Бавария (Германия), на запад – с Швейцария, а с намиращата се на юг автономна област Южен Тирол (Италия) се свързва посредством прохода Бренер.

Инсбрук

Струва си човек да се потопи в атмосферата на историческата част на Инсбрук. Докато обикаляте из тесните улички на Стария град, може да се наслаждавате на величествените заснежени върхове, надничащи иззад пъстроцветните сгради. Тук се намира императорският дворец Хофбург, който е една от трите най-важни исторически сгради в Австрия, заедно с дворците Хофбург и Шьонбрун във Виена, а църквата Хофкирхе е считана за истинска архитектурна перла. В построената през 1553 година готическа църква се намира изящен мраморен саркофаг, в който е трябвало да бъдат пренесени тленните останки на император Максимилиан I, погребан във Виенер Нойщад. Край празната и до днес гробница са разположени признатите за шедьовър на ренесансовата скулптура статуи на предците и членовете на семейството на императора.

Инсбрук

Несъмнено най-голямата туристическа атракция и един от символите на града е Златният покрив. Късният готически еркер е покрит с 2657 позлатени плочки и е построен в чест на сключването на втория брак на Максимилиан I. На балкона императорът е изобразен между две жени – загиналата при трагичен инцидент първа съпруга Мария Бургундска и новата му избраница Бианка Мария Сфорца.

Император Максимилиан I често седял на балкона със златния покрив и наблюдавал случващото се на площада

Златният покрив

Златният покрив (изглед от Градската кула)

Другa забележителност в Стария град e бароковата катедрала „Свети Яков”, построена в началото на XVIII век от архитекта Йохан Якоб Херкомер (изглед от Градската кула)

Катедралата „Свети Яков”

Катедралата „Свети Яков”

Интересна история има сградата на театъра, който отваря врати в средата на XIX век. Години наред местните вестници пишат за проблемите, произтичащи от некачественото строителство. Често се налагат ремонти за отстраняване на най-опасните дефекти. Така минават цели 115 години, преди да започне основен ремонт. След цялостната реконструкция, продължила 6 години, вече почти половин век няма никакви оплаквания от стабилността на сградата.

Сградата на театъра

Инсбрук предлага отлични условия за всички зимни спортове, а през лятото могат да се практикуват скално катерене, планинско колоездене и голф. Градът многократно е домакин на престижни международни състезания. През 1964 и 1976 година тук се провеждат зимните олимпийски игри. Интересното е, че времето изиграва лоша шега на организаторите на Олимпиадата през 1964 година и в околностите на иначе снежния Инсбрук липсва сняг. Проблемът е решен с помощта на австрийската армия, която пренася от други места 20 000 ледени блока за улея за бобслей и около 40 000 кубически метра сняг за ски пистите.

Ски шанцата „Бергизел”, изградена по проект на архитект Заха Хадид. От 1952 година Инсбрук е домакин на кръг от най-престижното състезание по ски скокове – „Турнира на четирите шанци”. Останалите три етапа се провеждат в Оберстдорф, Гармиш – Партенкирхен и Бишофсхофен.

Ски курортът Акзамер лицум е разположен на 16 километра от Инсбрук. През 1964 и 1976 година тук е разположено олимпийското село.

Идилична алпийска картина в ски курорта „Акзамер лицум” през лятото

И докато безснежната зима едва не проваля IX Зимни олимпийски игри през 1964 година, в наши дни, благодарение на оръдията за сняг, зимните курорти все по-малко зависят от капризите на времето.

И накрая ще спомена една марка, превърнала се в символ на блясък и стил – Swarovski. Компанията е основана през 1895 година от Даниел Сваровски в малкото градче Ватенс, разположено на 13 километра от Инсбрук. По случай стогодишния юбилей на компанията мултимедийния артист Андре Хелер създава „Кристалният свят на Сваровски”, чиито изумителни зали на чудесата привличат хиляди туристи от цял свят. Това е вторият най-посещаван музей в Австрия след двореца Шьонбрун.

Ако все пак не успеете да посетите „Кристалният свят  на Сваровски” във Ватенс, може да се отбиете в един от най-големите фирмени магазини, намиращ се в центъра на Инсбрук. Тук също има какво да се види и ... купи.

Кристалният свят на Сваровски

Публикувано в www.bg-damma.com

неделя, 15 декември 2013 г.

Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Исус Христос Спасител - Хора"

текст: Елица Лукова
снимки: Ю. Русков

Мястото, където днес се намира църквата „Исус Христос Спасител”, по-известна като музея „Карие”, било извън крепостните стени на Константинопол, затова го наричали „Хора” (извън града). Първоначално е построен манастир, а по-късно и малка църква, от която не е достигнало почти нищо до наши дни. Днешния си вид сградата придобива едва през XI век, а уникалните мозайки и фрески, изобразяващи живота на Исус Христос и Богородица, датират от XIV век.

Исус Христос (мозайка)

Св. апостол Павел (мозайка)

Исус Христос (мозайка в южния купол на вътрешния нартекс)

Богородица с младенеца (мозайка в северния купол на вътрешния нартекс)

Църквата „Исус Христос Спасител – Хора” продължава да бъде християнски храм близо 50 години след превземането на Константинопол от османците, след което е превърната в джамия, наречена „Карие”. Построено е едно минаре, а изящните мозайки и фрески са замазани с хоросан или закрити с дървени плоскости. През 1948 година започва мащабна реставрация, целяща да разкрие тези шедьоври на византийското изкуство, а десет години по-късно църквата-музей отваря врати за публични посещения.

Св. апостол Петър (мозайка)

Успение на Пресвета Богородица (мозайка)

 Възкресение (стенопис) – Исус Христос слиза в ада, за да изведе праведните

 Следва продължение...
Християнски светини в Истанбул - Вселенската патриаршия и Българската екзархия
Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Света София"
Християнски светини в Истанбул - църквата "Свети Стефан"
Фестивал на лалето - Истанбул 2013. Част първа
Фестивал на лалето - Истанбул 2013. Част втора

Публикувано в www.bg-damma.com

петък, 13 декември 2013 г.

Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Света София"

текст: Елица Лукова
снимки: Елица Лукова / Ю. Русков

За възникването на Истанбул се носят много легенди. Според една от тях през VII век пр.н.е. цар Визас от Мегара решил да изгради нов град. Допитал се до оракула от Делфи къде го издигне, но от отговора така и нищо не разбрал. Тръгнал с флота си цар Визас да търси „земята срещу слепците”, както го посъветвал оракулът. Едва когато стигнал Босфора, разбрал значението на думите. На азиатския бряг се издигал град Халкедон и само слепци можело да не забележат прекрасната земя срещу тях. Цар Визас изградил своя нов град именно на това място и го нарекъл Византион, а по-късно превзел и Халкедон.


Стратегическото местоположение на Византион предопределя бурното му развитие като център на търговията. Няколко века по-късно попада под властта на Рим, а през 330 година Константин Велики избира града за новата столица на Римската империя. След смъртта на императора, тя е преименувана на Константинопол (Градът на Константин) и повече от 1000 години остава столица на новосъздадената Източната Римска империя, наречена по-късно Византийска империя. През 1453 година, след 53-дневна обсада, султан Мехмет Втори превзема Константинопол и го превръща в столица на Османската империя.

Много от храмовете, изградени по време на византийския период, са превърнати в джамии, но не и разрушени. През вековете са запазени непокътнати по-голямата част от уникалните мозайки в църквите „Света София” и „Исус Христос Спасител – Хора”, а за нас, православните християни, е важно да знаем, че Вселенската патриаршия и до днес се намира в Истанбул.

Църквата-музей „Света София” или Църквата на светата Премъдрост Божия
Според историците първата църква „Света София” е построена по време на управлението на император Константин Велики, но тя изгаря при пожар през 404 година и до наши дни не е достигнало нищо от нея. Издигнатата на същото място базилика през 415 години също е опожарена след малко повече от век – по време на въстанието Ника срещу император Юстиниан. Останки от тази църква са открити при разкопки през 1936 година.

След потушаването на въстанието император Юстиниан заповядва на това място да бъде издигнат храм с невиждани дотогава размери. Църквата, наричана от мнозина „осмото чудо на света”, е построена само за 5 години и в продължение на хилядолетие остава най-големият християнски храм в света. Днес този шедьовър на византийската архитектура е четвъртата по площ църква. Вътрешността впечатлява с изключително красиви златни мозайки и скъп мрамор, донесен от различни краища на Византийската империя. Бързият строеж на храма и сеизмичната активност в района векове наред създават проблеми със стабилността и са причина за неколкократното падане на купола.




Мястото, където са короновани византийските императори

След като кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол през 1204 година, от църквата са откраднати много ценни предмети, а след нахлуването на османците през 1453 година, „Света София” е превърната в джамия, като са изградени 4 минарета. Красивите византийски мозайки не са унищожени, а замазани с хоросан или гипс или покрити с дървени плоскости. През XVI век по проект на османския архитект Синан са изградени странични подпори, които решават проблемите със стабилността.

 

 „Света София” е била църква в продължение на 916 години и джамия през следващите 477. След обявяването на Турската република, по заповед на Ататюрк, тя е превърната в музей, в който вече са разкрити голяма част от уникалните златни византийски мозайки.


В мрамора, с който са облицовани стените, може да се види ръката на Богородица...

... и дяволът

Макар да е известна под името „Света София”, църквата не е построена в чест на християнската светица София, а на Премъдростта Божия (на гръцки Αγία Σοφία означава Премъдрост Божия).

Следва продължение...
Християнски светини в Истанбул - Вселенската патриаршия и Българската екзархия
Християнски светини в Истанбул - църквата-музей "Исус Христос Спасител - Хора"
Християнски светини в Истанбул - църквата "Свети Стефан"
Фестивал на лалето - Истанбул 2013. Част първа
Фестивал на лалето - Истанбул 2013. Част втора


Публикувано в www.bg-damma.com