събота, 23 ноември 2013 г.

Пещерата Ухловица

текст и снимки: Елица Лукова

Родопите – планината на Орфей, загадъчна и магнетична, е скътала безброй удивително красиви кътчета. Едно от тях е пещерата Ухловица, която се намира в местността Сините вирове, на около 3 километра от смолянското село Могилица. Допреди двадесетина години достъпът до този регион беше силно ограничен поради непосредствената близост до границата с Гърция. Днес пещерата е включена в „Стоте национални туристически обекта” и ежегодно се посещава от хиляди туристи.





Изкачването до Ухловица е истинско предизвикателство, което буквално те оставя без дъх, но щом зърнеш величествената гледка, която се открива, си даваш сметка, че си е струвало всяко усилие. Намира се на 1040 метра надморска височина. Откритата през 1967 година от Димитър и Георги Райчеви пещера е с дължина 460 метра, от които 330 са благоустроени и отворени за посещение, но нашият водач споделя, че това не би било възможно без самоотвержения труд на местните жители.

Името ѝ идва от думата „улулица”. Това са нощни грабливи птици от семейство Совови (Strix), които обитават околните гори. В Ухловица намират убежище неголеми колонии от три вида прилепи – Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и Голям нощник (Myotis myotis).

Ухловица е двуетажна диаклазна пропастна пещера, впечатляваща с феерията от коралити и хеликтити. От Залата на пропастите на горното ниво се спускат гърлата на четири дълбоки бездни. Разходката из подземния дворец продължава по стръмни метални стълби, водещи до галерията на долното ниво, която без съмнение е най-красивата част от Ухловица. Долу откриваме седем пещерни езера, пълнещи се всяка пролет с вода от топящите се снегове, а към най-голямото от тях се спуска впечатляващ каменен водопад.




Пред входа на пещерата се заговарям с наша сънародничка, която от години живее в Париж. Довела е и своя приятелка – французойка, за да ѝ покаже красотата на България. Те възторжено разказват за екопътеките в околността, за гостоприемството на местните хора и вкусните родопски специалитети. А аз споделям вълнението си от предстоящото пътуване след по-малко от месец до френската столица и от възможността да зърна Айфеловата кула. „Какво толкова?” – учудват се те. „Та тя е само купчина старо желязо... Ето това си струва да се види!” Стори ми се неуместно да се сравнява непреходната красота на родопската природа с неповторимата атмосфера в „града на светлините”. Много скоро се убедих, че те са като паралелни светове. Две съвсем различни вселени, всяка от които провокира сетивата ти по необичаен и несравним начин. Но това е една съвсем друга история...

Публикувано в www.bg-damma.com


Няма коментари:

Публикуване на коментар