събота, 28 декември 2013 г.

Норвегия - магията на Севера. Част втора


текст и снимки: Елица Лукова




След Осло се отправяме на северозапад към най-големия фиорд в Норвегия – Зогнефиорд. Голяма част от групата се вълнува трескаво от предстоящото плаване. Като човек израснал близо до морето, плавал неведнъж с ветроходна яхта, а и с какви ли не лодки и корабчета на всяка екскурзия, като че ли не се впечатлявам толкова. Приемам го като поредната „разходка с лодка”. Тесният път се вие из приказно красиви местности и аз се опитвам да запечатам в съзнанието си всяка една гледка. По пътя спираме, за да разгледаме две старинни църкви още от времето на викингите. Някога на територията на Норвегия е имало над 1000 такива църкви, но до наши дни са останали едва 28.



Църквата „Боргунд” е построена през XII век и макар точно в този период да започва приемането на християнството, викингите продължават да спазват някои езически ритуали, като поставянето на четири драконови глави на покрива, за да ги пазят от злите сили






Най-накрая стигаме до Зогнефиорд. Качвайки се на ферибота започнах да осъзнавам уникалността на това преживяване. Фиордите представляват много тесни морски заливи, дълбоко врязани в сушата. Те имат ледников произход и се характеризират с тесен морски провлак, където е най-плитката им част, страни със стръмни склонове и най-голяма дълбочина в средната и най-вдадената в сушата част. Зогнефиорд е с дължина 205 км, но освен най-дългият, той е и най-дълбокият фиорд – на места дъното е на повече от 1300 метра. Най-голямата атракция за туристите, разбира се, е разходката с корабче, която продължава няколко часа.




Пред нас през цялото време се вижда бряг и като че ли ей сега ще пристигнем, но щом приближим скалите, се откриват нови и нови „ръкави” и човек има чувството, че се движим умело в лабиринт от почти отвесно издигащи се планински склонове. 





Плавайки из този лабиринт, скалите бързо скриват от погледа ни изминатият път





По склоновете се спускат стотици потоци, образувани от топящите се снегове







На местата с по-полегати склонове има малки села и макар тези хора да живеят сред приказна красота, не мога да не се запитам колко ли е труден животът им в тези къщички накрай света?



Крайната ни спирка е Гудванген и още със слизането се натъкваме на сувенирен магазин, но не какъв да е, а от онези странни постройки тревни покриви. Оказва се, че вековната норвежка традиция за използването на естествени материали при строителството е жива и до днес. Необходими са специални умения за изграждането на подобни зелени покриви, а резултатът е поразителен – сред тревата може да видите цветя, а върху някои къщи растат дори малки дървета. Дълго се чудех дали освен естетическата наслада, която носи повечето зеленина, има и друга причина за строителството на такива къщи. В един момент дори реших, че тези покриви може да служат като маскировка и така постройките да стават трудно забележими сред заобикалящата ги среда. Разбира се, теорията ми беше далеч от истината. Причината за изграждането на тези покриви е, че те осигуряват много добра изолация, а освен това са доста тежки и стабилизират допълнително къщата.





В сувенирния магазин голяма част от предлаганите артикули са свързани с троловете. Тези странни създания, обитавали планините, можели да се видят само през нощта, а ако някой от тях не успеел да се скрие от първите слънчеви лъчи, той мигом се превръщал в камък. Норвежците имат доста смесени чувства към тези митични същества с дълъг нос и блестящи като диаманти очи – и се страхуват от троловете, и ги обичат. Почитта си към тях изразяват по всевъзможни начини. В Берген дори са направили музей, посветен на троловете.





Тролът Оле е най-новият обитател в дома ми


Във всеки ръчно изработен трол има щипка магически прах, но за да се задейства тази магия, най-напред трябва да го кръстите, а след това да го оставите скрит от чужди погледи за няколко дни. Според норвежците тролът носи щастие и благоденствие в дома, а аз бих допълнила, че всеки път щом го погледна предизвиква усмивка и ми напомня за приказно красивата си родина. Каква по-голяма магия от това?



Норвегия - магията на Севера. Част първа
Плаване по Зогнефиорд
Боргунд - църква от зората на християнството в Норвегия

Няма коментари:

Публикуване на коментар