Елизабет Тейлър

текст: Елица Лукова

снимки: www.foter.com / www.people.com / www.fanpop.com

„През целия си живот съм имала късмет. Всичко ми беше дадено – хубост, слава, богатство, награди, любов."  Това казва приживе екранната богиня с повече от 50 филма, 2 награди „Оскар” и състояние, възлизащо на повече от 350 милиона долара. Цената, която тя плаща за това щастие, са разбитите бракове, пристрастеността към алкохола и тежки заболявания, като рак на кожата и тумор в мозъка.

Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 година в Лондон, но след избухването на Втората световна война, семейството ѝ заминава за САЩ. Красотата и артистичността на малката Елизабет скоро биват забелязани и едва на десетгодишна възраст тя прави дебют в киното. Международна слава ѝ носи участието във филма „Национално кадифе” (1942), когато тя е само на 12. По-късно актрисата споделя: „Престанах да бъда дете в момента, в който започнах да се снимам във филми. Това е ужасно детство. Това не е детство.”

 

 Въпреки големия талант и незабравимите роли на Елизабет Тейлър, хората винаги са проявявали силен интерес и към бурния ѝ любовен живот. Едва на 18-годишна възраст се омъжва за Конрад Хилтън-младши, но бракът им продължава по-малко от година. По време на снимките на „Айвънхоу” (1952) в Лондон среща английската филмова звезда Майкъл Уилдинг, с когото тръгва към олтара година след първия си развод. Елизабет ражда двама сина – Майкъл и Кристофър. Много скоро обаче и този брак се проваля. В началото на 1957 година тя се омъжва за продуцента Майк Тод, който според мнозина е любовта на живота ѝ. Не след дълго се ражда дъщеря им Лиза, но щастието на актрисата е помрачено от трагичен инцидент – самолетът на Майк се разбива и той загива през 1958.

 През същата година Елизабет Тейлър е номинирана за „Оскар” за ролята си в „Котка върху горещ ламаринен покрив”, където си партнира с Пол Нюман. Междувременно, за да преодолее скръбта от тежката загуба, тя се омъжва отново, този път за най-добрия приятел на Майк – Еди Фишер. Дори близките ѝ не са сигурни дали тя наистина обича Еди, или е с него, за да запази жив спомена за Майк. През 1960 година те снимат заедно филма „Бътърфийлд 8”, който носи на Елизабет Тейлър първата награда „Оскар”.

 

За участието си филма „Клеопатра” (1963) актрисата получава рекордния за това време хонорар от 1 милион долара. По този повод тя казва: „Ако някой е достатъчно глупав, за да ми предложи един милион долара, за да снимам филм, аз със сигурност не съм толкова глупава да го откажа.”  По време на снимките започва връзка с колегата си Ричард Бъртън, за когото се омъжва веднага след развода с Еди Фишер, а скоро след това осиновяват малко момиченце – Мария. През 1966 година Елизабет Тейлър печели награда „Оскар” за ролята на Марта във филма „Кой се страхува от Вирджиния Улф?” – още един от единадесетте филма, в които си партнира с Ричард Бъртън. Развеждат се през 1974, а след година сключват брак за втори път, за да се разделят отново няколко месеца по-късно.

Следва един от най-тежките периоди в живота на Елизабет Тейлър – бракът ѝ със сенатора Джон Уорнър, който продължава между 1976 и 1982 година. Тогава започва да търси утеха в алкохола и храната, а теглото ѝ се увеличава драстично. След развода постъпва в клиниката „Бети Форд”, където се запознава с последния си съпруг–  строителният работник Лари Фортенски. Сключват брак през 1991 година в имението „Невърленд” на Майкъл Джексън, който е един от най-близките приятели на Елизабет Тейлър. Като причина за последвалия 5 години по-късно развод се посочват „непреодолимите различия” между съпрузите, породени главно от коренно различната им среда.

 

 Тя твърди, че всичките ѝ връзки са били „очарователни и вълнуващи” и не съжалява за нито един от браковете си. Мъжете в живота ѝ щедро я обсипват с бижута с диаманти, смарагди и сапфири, но актрисата споделя, че не се чувства техен собственик, защото „никой не може да притежава нещо толкова красиво". И макар да има наистина внушителна колекция, Елизабет с присъщото си чувство за хумор казва, че никога не е възнамерявала да се сдобива с толкова много бижута и съпрузи.
След като приятелят ѝ Рок Хъдсън умира от СПИН, тя основава фондация, която не само подпомага болните, но и финансира научни изследвания за откриване на лечение за заболяването. В името на каузата Елизабет Тейлър продава на търг годежния си пръстен с диамант от Ричард Бъртън. Та нали самата тя казва: „За какво са парите, ако не да направят света по-добър?”
В навечерието на 2000 година кралица Елизабет II я удостоява с Ордена на Британската империя, което актрисата счита за кулминационната точка в живота си.

 

И макар през последните години да е прикована към инвалидна количка, нейният дух остава несломим. През 2010 година, по повод слуховете за предстоящ филм за живота ѝ с Ричард Бъртън, тя коментира в профила си в Twitter (@DameElizabeth): „Никой няма да изиграе Елизабет Тейлър, освен самата Елизабет Тейлър. Поне докато съм жива. Засега се забавлявам доста и възнамерявам да остана жива.”

 

 

На 23 март 2011 година актрисата с теменужения поглед си отде завинаги от този свят в болницата „Сидърс Синай” в Лос Анджелис. Дори поемайки последния си път, тя не изневерява на стила си. Траурната церемония е насрочена за 14 часа в мемориалния парк „Форест лоун”, но по нейно изрично настояване приживе, обсипаният с цветя ковчег, в който е положена, пристига с 15-минутно закъснение. Една от истинските холивудски икони остана гранд дама до самия край.

 Публикувано в www.bg-damma.com