четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Чудесата на Словения

Photo by mirci on Foter.com / CC BY



Словения е сгушена на площ от едва 20 273 кв.км между Италия, Австрия, Унгария, Хърватия и Адриатическо море. Това малко бижу в сърцето на Европа може и няма претенции за водеща туристическа дестинация, но определено има какво да предложи на постоянно нарастващия брой посетители.

Гори
Бог е бил щедър, да не кажа разточителен, сътворявайки природата на Словения. Десетки пълноводни реки прорязват територията на страната, 66% от площта на която е заета от гори. По този показател тя се нарежда на трето място в ЕС след Финландия и Швеция.

Национален парк Триглав
Горите заемат две трети и от територията на най-голямата защитена територия в Словения - Национален парк Триглав, носещ името на първенеца на страната, който се извисява гордо на 2864 м. Обхващащият стотици върхове с височина над 2000 м Национален парк  е истински рай за любителите на планинския туризъм. Мрежа от добре маркирани и обезопасени високопланински маршрути опасва тази част на Юлийските Алпи. Един от най-популярните маршрути, белязан от спиращи сърцето и дъха гледки, води до езерото Блед.

Езерото Блед
Без капчица съмнение, най-разпознаваемият образ от Словения, е този на езерото Блед и възправящата се върху свой собствен остров малка църква. Фотогеничното езеро се радва на неспирен поток туристи, а напоследък и на доста младоженци, не само заради възможността за заснемане на перфектните кадри, но и за да сключат брак в старинната църква Успение Богородично, която така елегантно се вписва в пейзажа. Както може да се очаква, има една уловка - след като гребната лодка достигне островчето, младоженецът трябва да отнесе своята избраница на ръце до олтара, разположен цели 99 стръмни стъпала над пристана. Изкачването си струва и заради една старинна легенда, според която, ако си пожелаете нещо и биете църковната камбана, желанието ви непременно ще се сбъдне.

Пещери
Всяка година спелеолозите откриват нови и нови пещери в карстовия регион на Словения, но от над десетте хиляди едва 20 са благоустроени и отворени за посещение. Начело на почетната листа е пещерата Постойна. Статистиката сочи, че за последните 200 години тя е посетена от над 38 млн души. Дългите повече от 20 км галерии на Постойна са свързани с други пещери в района, както и с осемвековния замък, разположен в непосредствена близост. Вече над 140 години тя предлага на своите посетители да се любуват на многобройните образувания, като 16-метровия сталагмит - Небостъргача, докато пътуват с влак. Обитавана в стари времена от дракон, ако може да се вярва на преданията, днес тук може да се види неговия потомък - ендемитното земноводно протей, наричано още човешка рибка. 

Далеч по-малка от Постойна, но пък не по-малко впечатляваща, е пещерата Шкоцян, справедливо радваща се на репутацията си на един от обектите, привлекли вниманието на ЮНЕСКО. На това място изчезва цяла река, за да се появи отново след десетки километри на територията на Италия. Пещерата Шкоцян представлява най-големият подземен каньон в света с дължина 6,5 км и височина 146 м. Освен с величествени сталактити и сталагмити, тя може да се похвали и с 26 водопада. 

Най-старата лоза

Казват, че на всеки 70 души в Словения се пада по една винарска изба. Дали съотношението е точно такова, не смея да твърдя, но едно е сигурно, има една лоза, която бие по известност своите посестрими. Според Книгата за рекорди на Гинес, тя е "най-старата лоза, която все още дава грозде". Засадена е в Марибор преди повече от 400 години и ежегодно ражда между 35 и 55 кг грозде. Виното, което се произвежда, се налива в стотина 250-милилитрови бутилки със специален дизайн.

Конете Липицанер
Конезаводът в малкото село Липица е създаден през 1580 г и оттогава там се отглеждат грациозните бели коне от породата липицанер, достойни за всеки кралски двор. При посещението си там може да пояздите, да се разходите с файтон  или да присъствате на 45-минутно шоу, за да видите трудните фигури, които пъргавите и издръжливи коне липицанер трябва да учат.



автор: Елица Лукова  
публикувано в сп. "Кенгуру" бр. 140 / юли 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар