събота, 9 ноември 2013 г.

От хипохондрия до непукизъм или как не трябва да се отнасяме към здравето си

текст: Елица Лукова

снимка: www.foter.com



Винаги съм се учудвала как е възможно да сме склонни да робуваме на вещи, но когато стане въпрос за собственото ни здраве, да се отнасяме с престъпна нехайност. И като че ли се гордеем с това. Жените могат с часове да чистят плочките вкъщи до умопомрачителен блясък, но едва ли биха се сетили кога за последен път са посетили лекаря за профилактичен преглед или заради наличието на някой симптом, който сигурно и тях тайничко ги тревожи. При мъжете ситуацията е още по-плачевна. Те внимателно подбират какво масло или гориво да сложат на колата си, но и най-големият бабаит изпада в ужас, ако трябва да му се направи ваксина или кръвно изследване.

На теория всички знаем, че превенцията е по-важна от лечението. Но какво се получава на практика? Не един и два човешки живота са изгубени поради двете крайности: „да не би да ми открият нещо” или прекалено позитивното „на мен нищо лошо не може да ми се случи”. Така минават месеци и дори години преди да потърсим адекватна лекарска помощ. Разбира се, не трябва да се превръщаме в хипохондрици и при най-малкото неразположение да изпадаме в паника, че страдаме от някакво сериозно заболяване, което незнайно защо никаква медицинска апаратура не може да „засече” и обикаляме от лекар на лекар с надеждата някой да диагностицира мистериозната болест. Все пак е добре, веднъж годишно, дори и без оплаквания, да „инвестираме” малко време и средства, за да си направим профилактични прегледи. 

Особено притеснителен е фактът, че понякога сме склонни да търсим решение на здравословните си проблеми, обръщайки се към хора без медицинско образование. Даваме ли си сметка за риска, който поемаме? Много по-разумно е, ако нямаме достатъчно доверие на личния си лекар, да го сменим през месеците юни или декември.

Нерядко се консултираме с лекаря си по телефона, или още по-лошо – сами си поставяме диагнозата и започваме да се лекуваме с каквото имаме „под ръка”. Понякога зад баналните симптоми може да стои тежко и дори животозастрашаващо състояние. Добрият лекар диагностицира заболяването не само въз основа на съвкупност от някакви симптоми, а взема предвид тонуса, цвета на кожата и езика, склерите на очите и много други признаци. Освен това, може да назначи изследвания, ехография или рентгенова снимка за доуточняване на диагнозата. Гьоте е казал, че човек вижда толкова, колкото знае, затова нека бъдем по-отговорни към здравето и живота си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар