Приказки от Еленския Балкан

текст и снимки: Елица Лукова

И тази година решихме да прекараме празниците в Еленския Балкан. Предишните две Коледи бяхме в село Костел, но този път избрахме малкия семеен хотел „Чукани”** в еленската махала Долни Чукани, а понастоящем квартал на Елена, разположен в най-високата част на града.

Хотел „Чукани”**

Шумната ни варненска компания пристигна на 24 декември и веднага окупира дървените маси на двора, за да се наслади максимално на нетипичното за сезона топло слънце и необичайно високите за края на годината температури. Денят бързо-бързо се изтърколи и ние пренесохме преповдигнатото си  настроение в ресторанта на хотела. Макар до преди това никой от нас да не беше постил, поне на вечеря спазихме традицията. Към полунощ купонът беше позатихнал, но се сетихме, че няма как да си легнем преди да честитим подобаващо на именника в компанията.

След като празнувахме до ранните часове на Коледния ден, на сутринта мнозина имаха нужда от дълга разходка. Срещнахме комшията – осемдесетгодишния бай Георги, който охотно ни разказа за възникването на Долни чукани. През 1766 година дядо Рад идва на това място от друга Еленска махала и открива малко бълбукащо изворче в корените на едно дърво. „Където има вода, има живот,” казва бай Георги и продължава да разказва как е започнало изсичането на вековната гора, която се е издигала тук. Дядо Рад освобождава терен за своята къща, изкоренявайки дънер след дънер. Когато извадил и последния, той казал: „Това село ще наречем Чукани”. Вдигайки своята къща, дядо Рад не е използвал пирони – всичко заковавал с дървените клечки, които сам е издялкал.

През 1766 година дядо Рад открива на това място малко бълбукащо изворче в корените на едно дърво и тук се заражда Долни чукани.

Бай Георги ни разказва още една вълнуваща история – този път от началото на XX век. По онова време тук живял бележит лекар, завършил образованието си в Париж, но избрал да се върне и да практикува медицина в родната Елена. Доктор Христо Момчилов бил влюбен в Яворовата муза, Мина Тодорова, но тя така и не отвърнала на чувствата му.

По време на Първата световна война той заминал на фронта като лекар. За жалост, сред войската се появили случаи на холера. Безсилен пред коварната болест, докторът запалил лазарета със седемнадесетте болни войници, за да спаси войската от епидемия. Години след края на войната при него идват неколцина търсещи възмездие роднини на изгорелите в лазарета войници. Единият се престорил на болен и когато лекарят се навел да го преслуша със стетоскопа, другият го прострелял. Смъртоносно раненият лекар бил заможен човек и преди да издъхне прави своето завещание, дарявайки състоянието си за електрифициране на град Елена, за изграждане баня и построяване на Климатично училище в Горни чукани, защото там са „белите дробове” на Еленския край.

Зад голите клони се виждат руините на Климатичното училище, построено в Горни чукани, смятани за „белите дробове” на Еленския край.

Чешмата, изградена от бащата на бай Георги.

При изграждането на училището участват бащата и дядото на нашия сладкодумен разказвач. Макар сега да са останали само руини от благородния замисъл на видния еленски лекар, бай Георги пази жив спомена за онези славни времена на разцвет. И до днес той всеки ден се изкачва по стръмната тясна камениста пътека до Горни чукани и споделя, че не се дава на младите.

По-късно той ни показва една пряка пътека, която ни отвежда в центъра на Елена. След тази вълнуваща история почти бяхме забравили, че е Коледа. Влязохме в храма Рождество Богородично да се помолим и запалим по свещичка.

Църквата „Рождество Богородично”

Недалеч от църквата „Рождество Богородично” се намират Петте Разсуканови къщи на хаджи Димитър Разсуканов и петте му сина, представляващи пет къщи, построени под общ покрив.

Разходката ни продължава към символа на града – Часовниковата кула, изградена през 1812 година...

... и първото класно училище „Даскалоливницата”

Непосредствено до „Даскалоливницата” се намира вкопаната църква „Свети Никола”, която е най-старата в Елена.

Зад невзрачната фасада на църквата откриваме изящни стенописи, обявени за паметници на културата от национално значение.

Обратният път ни отвежда до Бакаловата къща, която е паметник на културата. Там се помещава Туристическият информационен център.

Бакаловата къща често приютява изложби, които могат да бъдат разгледани безплатно.

Тук може да разберете и как еленчани вещаят времето.

Денят превали и ние потеглихме нагоре по стръмната пътека към нашия хотел в Долни чукани. Малко преди да се изкачим погледнах назад към града, за да се полюбувам на последните слънчеви лъчи на Коледния ден. 

 
Тази вечер компанията ни бе доста тиха, сякаш всеки от нас в мислите си бе останал в онова далечно и безвъзвратно отминало време на родолюбци и съзидатели... 

На прощаване Елена ни изпрати, облечена в снежнобяла премяна...

Бяло безвремие в Еленския Балкан
Есенна палитра - фоторазходка из село Костел

Алпийски приключения

текст: Елица Лукова
снимки: Елица Лукова / www.glacierexpress.cg / www.toplowridersites.com / www.wikipedia.org / www.gornergratbahn.ch

В южната част на Швейцария, сгушен в подножието на връх Матерхорн (4478 м), се намира един от най-известните швейцарски курорти – Цермат. Планинското градче с население едва 5800 души предлага на туристите незабравими преживявания целогодишно. През зимата на разположение на скиори и сноубордисти са 360 км писти, а през лятото възможностите за спорт и екскурзии са почти неограничени. Многобройните четирихилядници в района привличат хиляди алпинисти, а за планинарите едно от най-големите предизвикателства е преходът между разположения в подножието на Мон Блан (4807 м) френски град Шамони и швейцарския Цермат.

До Цермат може да стигнете с влак, такси или хеликоптер, но не и с личния си автомобил. Mоже да оставите колата си в Теш, откъдето има влак до Цермат на всеки 20 минути.

В Цермат е забранено движението на автомобили. Из града може да се разходите с електромобил или карета.

Туристите често имат възможност да се насладят на магическото звучене на алпийския рог.


Обикновено изкачването на високи планински върхове изисква сериозна предварителна подготовка, освен, ако не сте решили да покорите Малкия Матерхорн (3883 м). Всеки може да достигне върха... с лифт. Това е въжената линия, изградена на най-голяма надморска височина в Европа. Тук се намира най-голямата и най-високо разположена лятна ски зона (Matterhorn glacier paradise), която предлага отлични условия на практикуване на  зимни спортове, както от любители, така и от професионалисти.
 

Всеки може да покори Малкия Матерхорн с изградения на най-голяма надморска височина в Европа кабинков лифт. Бързото изкачване на голяма надморска височина без достатъчно време за аклиматизация често е съпроводено с леко замайване, учестено дишане и сърцебиене. За да се справите с тези симптоми, трябва да пиете много течности и винаги да имате под ръка нещо сладко за хапване.

Малкият Матерхорн. Не забравяйте слънчевите си очила. Ослепителната белота на върха ги превръща от моден аксесоар във вещ от първа необходимост.

Малкият Матерхорн

Гледката от панорамната платформа на Малкия Матерхорн при ясно време

От Цермат може да се изкачите с построената преди век зъбчата железница до Горнерграт. Високият 3135 метра връх е обграден от 28 четирихилядника и при ясно време от специално изградената платформа се разкрива пленителна гледка към Матерхорн, глетчерите и масива Монте Роза, където се намира и най-високият връх в Швейцария – Дюфур (4634 м).

Любителите на приказните алпийски пейзажи могат да се отправят на вълнуващо пътуване от Цермат до Давос или Санкт Мориц с най-бавно движещия се експрес в света. Железният път на теснолинейката се вие ту в подножието на заснежени планински исполини, ту над дълбоки стотици метра клисури. Живописният маршрут на Глетчер експрес минава по 291 моста, през 91 тунела и намиращия се на 2033 м.н.в. проход Обералп. Почти осем часа са необходими за изминаване на 290-те километра. Макар да има много по-бързи начини за преодоляване на разстоянието, делящо световно известните алпийски курорти Цермат и Санкт Мориц, това със сигурност е най-запомнящият се.

Обералп (2033 м) е най-високата точка, през която минава Глетчер експрес. Южно от прохода извира река Рейн и изминава 1320 км преди да се влее в Северно море.

 

Освен на удивителните алпийски пейзажи, по време на пътуването в удобните панорамни вагони на Глетчер експрес, може да се насладите и на вкусна храна. Неслучайно мотото на компанията е „Само най-доброто е достатъчно добро за нашите пътници”.

Наклонените чаши не са само сувенир, който се продава в Глетчер експрес. Ако пиете вино по време на пътуването, може да сте спокойни, че то няма да се разплиска при изкачване на стръмните планински склонове.

По време на пътуването с Глетчер експрес туристите се любуват на живописни алпийски пейзажи.

Глетчер експрес на фона на Брайтхорн и Малкия Матерхорн

Недалеч от Филизур влакът минава по виадукта Ландвасер, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Построеният през 1902 г. виадукт с височина 65 м и дължина 142 м е изграден без използване на скеле.

Глетчер експрес се движи през най-големия швейцарски кантон – Граубюнден, в който се говорят три от четирите официални езика в Швейцария – немски, италиански и ретроромански.

Лаго Маджоре и Боромеовите острови – дар от боговете. Част втора

Текст и снимки: Елица Лукова


Макар някога Изола Бела да е бил гола скала, днес несъмнено той е перлата на архипелага. Като късче от рая, паднало на Земята, вторият по големина остров омагьосва своите посетители с многобройни статуи, фонтани, благоуханни цветя и бели пауни, които се разхождат гордо из градините.


През 1632 година граф Карло III Боромео възлага строителството на двореца и създаването на приказните градини на едни от най-известните италиански архитекти по това време – Кривели и Рикини, а именитите скулптори Симонети и Реснати извайват прелестните статуи. Първоначално островът носел името на съпругата на графа –Изабела, но по-късно е наречен Изола Бела (Красивият остров).

В двореца могат да се видят старинни мебели, изящни полилеи от Мурано и многобройни картини от известни художници, като Лука Джорадно и Джовани Панини.

Обиколката на двореца задължително минава през подземните помещения, наречени Grotto (пещерата).

Декорираната с камък и мрамор „пещера” е създадена, за да осигурява прохлада в горещите летни дни.

След „пещерата” посещаваме в галерията с красиви фламандски гоблени от XVI, изобразяващи битки между митични животни.

Приказните градини, създадени от известните италиански архитекти Кривели и Рикини през XVII век

Най-впечатляващ е т.нар. амфитеатър, увенчан със статуята на еднорог

Сред приказната феерия от цветове грациозно се разхождат снежнобели пауни

Благоуханните цветя…

…изящните статуи…

… и ефирните бели създания навсякъде из градините допълват усещането ни за приказна нереалност.

Пауните, отдавна свикнали с многобройните туристи, охотно кокетничат пред обективите...

... и са готови на всичко, за да привлекат вниманието им

От най-високата от десетте тераси на градините се разкрива пленителна гледка към Лаго Маджоре

Лаго Маджоре

Цитрусовите плодове са едно от многобройните свидетелства за мекия климат в района

От Изола Бела се разкрива магнетична гледка към най-малкия от Боромеовите острови, обитаван от едва 32 жители. Макар да контрастира ярко с разкоша на Изола Бела и Изола Мадре, живописното рибарско селище впечатлява с неповторима романтика и очарование.

Изола дей Пескатори

Преди близо два века именитият френски писател Стендал възкликва: „Какво може да каже човек за Лаго Маджоре и Боромеовите острови... освен да съжали хората, които не са изгубили ума си по тях”, а друг път споделя: „Ако имаш сърце и една риза, продай ризата си и посети Лаго Маджоре”. Мнозина майстори на перото, от Гьоте и Стендал до Д.Х. Лорънс и Хемингуей, са попаднали в плен на магията на италианските езера, но дори техните думи бледнеят пред приказната им красота.

Лаго Маджоре и Боромеовите острови – дар от боговете. Част първа

Публикувано в www.pateshestvenik.com