автор: Елица Лукова
публикувано в сп. "Кенгуру" бр. 142 / септември 2018
събота, 29 декември 2018 г.
сряда, 5 декември 2018 г.
АМСТЕРДАМ - градът на свободата да бъдеш онзи, който искаш
"Някои туристи смятат Амстердам
за град на греха, но истината е, че той е град на свободата, а чрез свободата
повечето хора познават греха", казва писателят Джон Грийн. Всъщност, той е
град на изкуството и на музеите, град на тихи канали и шумен нощен живот, град
на толерантността и уважението, той е толкова многолик, че е наистина трудно да
го поставим в някаква рамка.
Дори, ако първите ви впечатления са
от летище Схипхол, веднага може усетите атмосферата на уникалност. Единствено
тук измервателните уреди на самолетите показват нещо невъзможно - приземяване
на 4 метра под морското равнище, но ето, че е факт. Добре дошли в Ниските земи!
Оттук нататък ви предстои с всяка стъпка из нидерландската столица да откривате
все повече от съхранената през вековете неповторима физиономия на Града на
каналите.
Някои смятат, че Амстердам посреща
ежегодно над 11 млн души, а според други, цифрата е далеч по-голяма и набъбва с
всяка изминала година, което неизменно поставя столицата на Нидерландия в
почетната десетка на най-посещаваните европейски градове. Според статистиката
85% от туристите разглеждат поне част от музеите в града, а списъкът им е
обезкуражаващо дълъг. Добро решение да си купите "I amsterdam city card" (за 24,
48, 72 или 96 часа), която дава безплатен достъп до повече от 50 музея,
неограничено пътуване с градския транспорт и едночасово плаване с корабче по
каналите.
Десетки музеи са скътани във
ветрилообразно разположения исторически център на Амстердам и като че ли всичко
е на една ръка разстояние. Тук има за всекиго по нещо - както за почитателите
на изкуството, киното и фотографията, така и за любителите на диамантите (в
музея дори може да се научите да разпознавате истинските елмази от умелите
фалшификати).
На Площада на музеите се намира
Рейксмузеум (Националният музей). Величествената архитектурна перла от XIX век е приютила в своите над 150 зали най-представително
съкровище от културни реликви, сред които многобройни платна на Рембранд, Франс
Халс и Вермеер. На особена почит в Рейксмузеум се радва най-известната творба
на Рембранд - "Нощна стража". Ако сте жадни за още изкуство, пак там,
на Музеумплейн ще откриете Музея "Ван Гог" с най-богатата колекция от
творби на художника, както и Градския музей с внушителните около 90000
произведения на изкуството, създадени през последните век и половина.
Недалеч от площад Дам се издига
най-старата сграда в града, около която по-късно се оформя Районът на червените
фенери. Пропуснах да спомена, че това е Старата църква (Ауде керк) - каква
ирония само! Освен с трите си органа, тя се гордее и с великолепен карийон с 47
камбани. Ако желанието ви да зърнете историческото сърце на Амстердам от птичи
поглед вземе връх, има само един начин - трябва да се доверите на
строителството от началото на XIV век и да
преодолеете тясното стълбище в камбанарията на Ауде керк, но пък гледката
определено си струва усилията!
Независимо дали
ви изглежда като поредното туристическо клише, разходката с лодка из тихия и
спокоен лабиринт от живописни канали, край които се редят къщи с уникални
фронтони, ще ви помогне да видите Амстердам в съвсем различна светлина. И щом
стана въпрос за светлина, тук е мястото да спомена, че мостовете (1281 на брой)
и много от фасадите на крайканалните къщи са осветени през нощта, което прави
плаването след залез далеч по-романтично.
Голяма част от красивите сгради
датират от времето на Златния нидерландски век, когато търговците демонстрирали
своето благосъстояние, изграждайки тесни, но за сметка на това, високи къщи с
фронтони, кой от кой по-красив. Онова, което остава скрито от погледа, са
дървените подпори с дължина до 20 м, поддържащи всяка една сграда в Амстердам.
И, ако за повечето къщи са необходими по десетина, то Централната гара е
подсигурена от над 8000!
Казват, че така, както паунът няма
песен, но впечатлява с пищното си оперение, и лалето няма аромат, но омайва с
великолепните си цветове. Дори да е отминал сезонът на лалетата, отбийте се на
единствения в света плаващ Пазар за цветя, разположен на канал Сингел, където от
1862 година насам се предлагат както стръкове цветя и всевъзможни саксийни растения,
така и луковици, които може да отнесете и засадите у дома.
И ако след всичко видяно все пак ви
се струва, че пропускате нещо, вероятно това са емблематичните за Нидерландия
вятърни мелници. В Амстердам има цели 8, но само Слотен е отворена за
посещение. Функцията на тези съоръжения едва ли съвпада с нашата представа за
това. В действителност, много малко от тях са за мелене на зърно. Повечето
използват силата на вятъра, за да изпомпват водата и поддържат околните земи сухи.
автор: Елица Лукова
публикувано в сп. "Кенгуру" бр. 141 / август 2018
неделя, 25 ноември 2018 г.
МАГИЯТА на пътешествията
Отдайте се на страстта си за пътешествия и предизвикайте откривателския
си дух. Разлистете страниците на тази книга и пътувайте до уникални
световни дестинации, където ще се срещнете с нови хора и ще опознаете
чудни места, на които никога не сте били. Тук са събрани впечатленията
на трийсет и трима от членовете на ABUJET (Асоциацията на българските
журналисти и писатели по туризма) от различни кътчета на планетата,
поднесени завладяващо и умело, както най-добрите разказвачи умеят.
Колектив от автори на ABUJET:
Анна Драганова, Антоанета Титянова, Биляна Траянова, Бойка Асиова,
Веселина Филипова, Георги Кожухаров, Даниела Балабанова, Даниела
Денева-Казанджиева, Елеонора Гаджева, Елица Лукова, Ирина Асиова, Исак
Гозес, Искра Койнова, Лилия Попова, Любослав Илиев, Магдалена Гигова,
Максим Минчев, Мария Мира Христова, Мария Пепелджийска, Мария Петкова,
Милена Димитрова, Мира Баджева, Надежда Петрова, Оля Ал-Ахмед, Оля
Стоянова, Павлина Михайлова, Пепа Витанова, Пламен Старев, Сава Чапанов,
Славяна Манолова, Соня Алексиева, Татяна Димитрова, Теодор Троев, Юлия
Вълкова
АBUJET е абревиатурата на Асоциацията на българските
журналисти и писатели по туризма според изписването й на френски език. В
нея членуват повече от 50 журналисти и писатели. Част от членовете на
АBUJET са и членове на FIJET.
четвъртък, 22 ноември 2018 г.
Чудесата на Словения
Словения
е сгушена на площ от едва 20 273 кв.км между Италия, Австрия, Унгария, Хърватия
и Адриатическо море. Това малко бижу в сърцето на Европа може и няма претенции
за водеща туристическа дестинация, но определено има какво да предложи на
постоянно нарастващия брой посетители.
Гори
Бог
е бил щедър, да не кажа разточителен, сътворявайки природата на Словения.
Десетки пълноводни реки прорязват територията на страната, 66% от площта на
която е заета от гори. По този показател тя се нарежда на трето място в ЕС след
Финландия и Швеция.
Национален парк Триглав
Горите
заемат две трети и от територията на най-голямата защитена територия в Словения
- Национален парк Триглав, носещ името на първенеца на страната, който се
извисява гордо на 2864 м. Обхващащият стотици върхове с височина над 2000 м
Национален парк е истински рай за
любителите на планинския туризъм. Мрежа от добре маркирани и обезопасени
високопланински маршрути опасва тази част на Юлийските Алпи. Един от най-популярните
маршрути, белязан от спиращи сърцето и дъха гледки, води до езерото Блед.
Езерото Блед
Без
капчица съмнение, най-разпознаваемият образ от Словения, е този на езерото Блед
и възправящата се върху свой собствен остров малка църква. Фотогеничното езеро
се радва на неспирен поток туристи, а напоследък и на доста младоженци, не само
заради възможността за заснемане на перфектните кадри, но и за да сключат брак
в старинната църква Успение Богородично, която така елегантно се вписва в
пейзажа. Както може да се очаква, има една уловка - след като гребната лодка
достигне островчето, младоженецът трябва да отнесе своята избраница на ръце до
олтара, разположен цели 99 стръмни стъпала над пристана. Изкачването си струва и заради една
старинна легенда, според която, ако си пожелаете нещо и биете църковната
камбана, желанието ви непременно ще се сбъдне.
Пещери
Всяка
година спелеолозите откриват нови и нови пещери в карстовия регион на Словения,
но от над десетте хиляди едва 20 са благоустроени и отворени за посещение.
Начело на почетната листа е пещерата Постойна. Статистиката сочи, че за
последните 200 години тя е посетена от над 38 млн души. Дългите повече от 20 км
галерии на Постойна са свързани с други пещери в района, както и с осемвековния
замък, разположен в непосредствена близост. Вече над 140 години тя предлага на
своите посетители да се любуват на многобройните образувания, като 16-метровия
сталагмит - Небостъргача, докато пътуват с влак. Обитавана в стари времена от
дракон, ако може да се вярва на преданията, днес тук може да се види неговия
потомък - ендемитното земноводно протей, наричано още човешка рибка.
Далеч
по-малка от Постойна, но пък не по-малко впечатляваща, е пещерата Шкоцян,
справедливо радваща се на репутацията си на един от обектите, привлекли
вниманието на ЮНЕСКО. На това място изчезва цяла река, за да се появи отново
след десетки километри на територията на Италия. Пещерата Шкоцян представлява
най-големият подземен каньон в света с дължина 6,5 км и височина 146 м. Освен с
величествени сталактити и сталагмити, тя може да се похвали и с 26 водопада.
Най-старата лоза
Казват,
че на всеки 70 души в Словения се пада по една винарска изба. Дали
съотношението е точно такова, не смея да твърдя, но едно е сигурно, има една
лоза, която бие по известност своите посестрими. Според Книгата за рекорди на
Гинес, тя е "най-старата лоза, която все още дава грозде". Засадена е
в Марибор преди повече от 400 години и ежегодно ражда между 35 и 55 кг грозде.
Виното, което се произвежда, се налива в стотина 250-милилитрови бутилки със
специален дизайн.
Конете Липицанер
Конезаводът
в малкото село Липица е създаден през 1580 г и оттогава там се отглеждат
грациозните бели коне от породата липицанер, достойни за всеки кралски двор.
При посещението си там може да пояздите, да се разходите с файтон или да присъствате на 45-минутно шоу, за да видите
трудните фигури, които пъргавите и издръжливи коне липицанер трябва да учат.
автор: Елица Лукова
публикувано в сп. "Кенгуру" бр. 140 / юли 2018
четвъртък, 20 септември 2018 г.
събота, 18 август 2018 г.
неделя, 13 май 2018 г.
сряда, 28 март 2018 г.
сряда, 7 февруари 2018 г.
сряда, 10 януари 2018 г.
вторник, 2 януари 2018 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)