сряда, 5 ноември 2014 г.

Най-близо до небето в Поднебесната империя

текст и снимки: Атанаска Русева


Ако разглеждате пейзажи с пагоди, будистки храмове, огромна – висока и много дълга каменна „верига” със стотици отбранителни кули, без съмнение ще потвърдите: това е Китай. А ако зърнете ето такива изумителни, огромни единични планински късове, сякаш издялани с гигантска брадва от невидима великанска ръка, може да не знаете, но това отново е Китай.







Някога централните части на Южен Китай са били дъно на море. Когато водата се отдръпнала, останали огромни варовикови полета. Дъждовете, снеговете, ветровете и силното слънце ги напуквали, отмивали, „рендосвали”, „циментирали”  и така природата е изваяла  от меката, топяща се  скала в  околностите на град Гуилин в автономния район Гуанси над 20 хиляди причудливи  карстови форми в мащаби, каквито се срещат само на няколко  места по Земята.







В Китай считат Гуилин за малко селище. Той има „само” около 750 хиляди жители. Не е като Шанхай, например – с 23 милиона души, не и като Пекин с над 16 милиона, нито като Гуанджоу – с 13 милиона... Известен още от ІІ-ри век преди новата ера, сега градът има подчертано съвременен вид и очебийно младо население. Пълчища млади хора през целия ден се носят из него с мотоциклети и на рояци обсаждат светофарите, в очакване да продължат пътя си.







Тук се намира най-големият изкуствен водопад в света. В определени часове вечер по фасадата на огромния хотел Лианмао се изсипват тонове вода, оцветявана от прожектори с различна светлина. Шоуто продължава 15- тина минути.






Гуилин е признат за един от най-красивите градове в страната. Наричат го чудо на природата и оживяла приказка, възпят от не едно поетично перо и запечатан на платна от четките на много художници. Казват за него също, че е най-близо до небето в Поднебесната република... Той разнася славата на Китай по цял свят с пейзажите на изумителните си шедьоври -  карстовите планински хълмове, наричани „захарни глави”. Вероятно името им идва по асоциация с хигроскопичността на сладкия продукт, който лесно се разтваря във вода.





„Захарните глави” обграждат живописните брегове на една от най-красивите реки в света - Лицзян, която пресича Гуилин и се втурва надолу към посестримата си Сицзян и Южнокитайско море. Силуетът й краси задната страна на китайската банкнота от 20 юана. За краткост тук я наричат Ли, но самата тя никак не е „кратка” – течението  й е 426 километра!  Към 80 километра от тях са  превърнати в един от най-популярните туристически маршрути. Стотици хиляди китайци и все повече чужденци ежегодно идват тук да се повозят на корабчета, лодки или водни колелета до близките екзотични градове и села, наслаждавайки се на изумителната панорама от извиваща се като възхитителна изумрудена лента,  кристално чиста, прозрачна, спокойна, сякаш огледална река, опасана от зелената перлена огърлица на отразяващите се в нея изключително разнообразни, потресаващи скални форми. Въображението оприличава изникващите направо от водата и извисяващи се зъбери някъде до 100-150 метра почти отвесно нагоре, на предмети, на човешки фигури и животни. Някои от най-известните са  „Слонският хобот”, „Короната”, „Бутилката”, „Жена, очакваща мъжа си”, „Деветте коня”. Има още „мишки”, „камили”, „тигри”, „костенурки”, „пагоди”, пещери-„дракони”  и какво ли друго не. 




По склоновете на „Захарните глави” подскачат малки или по-големи, лениви или буйни потоци и образуват фантастична гледка на изсипващи се отвсякъде в реката водопади. 



Сутрин, вечер, а понякога – и по цели дни влагата във въздуха се сгъстява и надвисва над реката. Тогава странните, неповторими върхове, високи 100, 120, 150 м,  се забулват в мъгла, придобивайки загадъчен,  почти мистериозен изглед.



Сякаш тази изумително зелена,  божествена природна палитра на Гуилин и по река Ли е недостатъчно забележителна, че местните хора тук  могат да се похвалят с още една уникална атракция. В държавата, където „се яде всичко, което лети, стига да не е самолет; което има  крака, стига да не е маса и което плува, стига да не е параход”,  две животни никога не влизат в тенджерата и тигана на китайците. Това са черният бивол и... птицата корморан. Те не са обикновени животни, а работен добитък. Какво работят кормораните ли?  Птиците са опитомени и обучени да ловят риба. Отглеждат се като домашни любимци, които не само, че си заработват издръжката, а носят и средства за живот на своите стопани.Сутрин много рано китайското семейство излиза с две лодки по река Ли - една мощна моторница и друга, по-малка, безшумна, теглена на буксир. На специално поставени пръти, завързани за крачето с меко въже, са накацали собствените корморани. Избирайки място за риболов, господарят се отдалечава с по-малката лодка, увива слама около шията  на птицата и я завързва така, че да й стесни глътката до определен размер. След това я пуска във водата да следва животинския си инстинкт - да се гмурка и да си пълни човката с риба. Уловените малки рибки корморанът преглъща без проблеми, но големите му засядат. Стопанинът му ловко го издърпва в лодката, обръща го с главата надолу и изтръсква непреминалите през стесненото гърло едри риби. Това се повтаря с кратки почивки за птиците всеки ден по 10-тина часа. Надвечер пълната лодка отново се завързва на буксир към голямата, семейството се завръща, продава улова и преживява с печалбата от рибата, дошла без никакви въдици и мрежи... Никой не убива старите, уморени и станали негодни да риболуват екстремно корморани. Но те трябва да се хранят, макар и вече да не работят. Затова се изнасят за продан като атракция. Ето, този тук, на снимката, причаква туристите на пристана с господаря си и „се предлага” като манекен: за снимка с желаещите. Разбира се, със заплащане – в Китай нищо не е безплатно. Напоследък стопаните на остарелите птици все пак по някакъв начин – в това число и нехуманен, се избавят от тях...




Няма коментари:

Публикуване на коментар