вторник, 18 ноември 2014 г.

Ако имаш 53 минути свободни... Част втора



МУЗИКА СРЕД АРХИТЕКТУРНО ИЗЯЩЕСТВО


текст: Атанаска Русева
снимки: Alejandro  ARIBAU / www.foter.com

Acknowledgements: I would like to thank the Spanish photographer Alejandro ARIBAU for the nice pictures of Palau de la Música Catalanа


    Зареяни в историческия център на Барселона, запленени от катедрали, паметници и музеи, въобще няма да заподозрете, че пропускате един много ценен шедьовър на каталунския модернизъм. Притиснат между редици от сгради, на крачка от площад Каталуния,  отстъпил на 10-15 метра от централната улица Виа Лаетана /Via Laietana/, гордо се възвисява истински титан на красотата, призван да изпълва с изумление и екстаз  душите и очите  на изкушените от музикалното изкуство. Това е той -  Дворецът на каталунската музика /Palau de la Música Catalanа/, който първо ви сразява с външната си необичайност и великолепие,  а после неистово ви притегля в своите дълбини, за да потънете в ново безмълвно преклонение пред поредния апогей на барселонския архитектурен гений. Да, това тук също е създадено от божествения талант на Луис Доменек-и-Монтанер /1850-1923г/, за когото говорихме в първата част на нашата целенасочена разходка по обектите на ЮНЕСКО в Барселона.

   Засенчени от Антонио Гауди – безспорно един от най-големите таланти на Барселона, по-рядко за широката публика откриват своите имена неговите съвременници или съратници в строителното изкуство като Луис Доменек, Жузеп Пуч-и-Кадафалка, Енрик Феран Жузеп Луис Санье-и-Вилявекя, Елиас Рожент-и-Амат, Салвадор Валери-и-Пупурул и още цяло съзвездие нетрадиционни творци, оставили над 2 хиляди паметници на необичайния каталунски модернизъм не само в този град, а и в цяла Каталуния. Малко туристически пътеводители – да кажа направо: в почти никакъв на български език,  ще ви насочат точно към тези имена. А всеки от тях е допринесъл като най-именития си съгражданин улиците на каталунската столица да се превърнат в уникален архитектурен музей. За най-блестяща перла сред причудливите им,  поразителни сгради,  се счита именно построеният от Доменек дворец, където повече от един век звучи музика сред невиждано изящество.
   Към средата на  19-ти век Барселона отваря нова страница в интересната  си  съдба на вековен развит индустриален и търговски център, който през 14–тото столетие губи самостоятелност, дълго остава подценен, безславен и изпреварен от Мадрид  заради политическите превратности в Испания. Барселонци проглеждат за своя нов възход веднага след Световното изложение, проведено тук през 1888 г. Тогава с нова сила се възражда градивният им национализъм, който цели да възвърне бързото икономическо развитие, величието и културната идентичност на самобитната и горда Каталуния и който до ден днешен лелее своята автономност.
   В такъв момент в Барселона се обособява общността  „Orfeó Català”  /„Каталунският Орфей”/ от ценители и радетели на каталунското народно певческо изкуство. През 1891 г.  тук се създава и едноименен аматьорски смесен хор, който веднага става всенароден любимец. Заради изявите  му и за седалище на певческото общество,  през април 1905 г.,  с волни пожертвования от богати каталунци,  започва изграждането на специална зала. Купува се парче земя в квартал Ла Рибера,  където преди това се е намирал стар манастир. На вече достатъчно известния с нетрадиционния си творчески размах архитект Луис Доменек се възлага строителството на Дворец на каталунската музика. До завършването на сградата през февруари 1908 г се влагат само и единствено дарени от барселонците пари.
   Да проектираш и изпълниш сграда с предназначение да събира хиляди почитатели на музиката на символична площ – само 1350 кв. м /за сравнение, софийският НДК има площ над 18 хил. кв. м/ трябва да е коствало доста безсънни нощи на автора. Но той като че ли се е готвил именно за такъв звезден миг, защото след дипломирането си като архитект първо тръгва из Западна Европа да види каква материална култура са създали по-напредналите нации и  да усети новите тенденции в сградостроенето. Точно тогава там в наченки е  новият стил в архитектурата, наречен най-общо казано, ар нуво. Вероятно и от него младият творец попива вдъхновение за приобщаването си към последвалия каталунски модернизъм. За по-малко от 34 месеца върху сбутания сред плътно застроения квартал  миниатюрен парцел той изгражда истински шедьовър, който изумява с красотата и своеобразието си и тогавашните барселонци, и нас, потомците от цял свят след повече от един век. Новият музикален дворец барселонската управа веднага отличава с приза Сграда на годината, в която е завършена. Тогава и Луис Доменек е награден за нея и това е втората му такава награда, а година след това той получава златен медал за цялостното си творчество.
   Знаменитият модернист прилага радикални творчески решения, съчетаващи напредничави  технологии и нови материали с традиционни строителни техники, за да осъществи блестящо трудноизпълнимата задача. На тясното пространство той издига кокетен скелет на сграда от стоманена рамка и бетон. Металната конструкция е достатъчно здрава, за да издържи основите на три етажа, сред които има много отворени пространства, но липсват носещи и външни стени. Това, което липсва, се заменя с огромни външни и вътрешни прозорци от листово стъкло, които пропускат дневната светлина и помещенията придобиват различен оттенък в зависимост от естествената осветеност. Сградата няма и покрив. А за да спести място, Луис Доменек прибягва до един изпитан конструктивен похват. Той така издава и среща „на верев” две от фасадите, че те заемат малка площ и атрактивно се „забиват” между околните сгради като нос на кораб.
   Цяла армия от художници, скулптори, специалисти по ковано желязо, мозайки, фаянс и рисувано стъкло участва в по-нататъшното оформление на музикалния дворец. И тук има смесица на стилове, но всичко е подчинено на една алегория: Каталуния и нейното певческо изкуство. На „корабния нос” се разполага богато орнаментирана скулптурна група с централна фигура на обикновена девойка в цял ръст, която олицетворява националния музикален гений. Като че ли от устните на тази непретенциозна фигура непрекъснато към божествените покои се издига душата на каталунския народ под формата на популярна песен и под одобрителния поглед на друга фигура над нея – Свети Георги.  Светецът в бойно снаряжение и знаме в ръка, е покровител на Каталуния и особено почитан в Барселона.
   Над първия етаж главната фасада продължава с   изящни колони, обсипани с флорални мозаечни и фаянсови мотиви, а по-нагоре те  се комбинират с червени тухли и завършват с бюстовете на три музикални величия: Йохан Себастиян Бах, Лудвиг ван Бетовен и Джовани Палестрини. Малко по-встрани от тях е бюстът на Рихард Вагнер. Колоритни колони свързват етажните плочи и по-нагоре. На най-високата част на фасадата са скулптирани лицата на членовете на каталунското общество „Orfeó Català” .
   Трудно е да обхванеш с поглед цялата уникална сграда, защото наистина отвсякъде я затискат съседните постройки. Така, цели 100 години след построяването й,  лявата фасада остава закрита от църквата Сан Францез де Паула. Но през 1989 година тази църква е съборена, защото не представлява архитектурна ценност. Сега фасадата вече е официален вход на Двореца. Тя е защитена от стъкло, през което прозира първоначалната й красота, а на освободеното пространство пред нея се разполага модерно кафене.

  Кафенета и ресторанти работят и във фоайето. Това прави сградата не строго профилирана за концертна дейност, а й вдъхва живот за многостранни социални контакти. Тук можеш да попаднеш съвсем безплатно, защото фоайето е открито за всякакви посетители.  Но в дясната му страна започва истинската вътрешна същност на построеното именно за дом на каталунската музика и седалище на нейните радетели. Нагоре води елегантното мраморно главно стълбище, наречено Благородните, украсено с растителни елементи, с изящни осветителни тела,  със знамена и с уникални перила от стъкло и орнаментирано желязо.

    В зависимост от това на каква културна проява си тук, ще се намериш в три различни зали. Най-голяма, създадена за хоровите изпълнения, е Концертната зала /Sala de Conciertos/. Тя е най-брилянтния шедьовър на гениалния Луис Доменек за целия му 73 годишен живот! Тук сцената е изключително колоритна и оформена като най-зрелищния олтар за преклонение към музиката, който може някъде да съществува.
  От двете страни над изпълнителите има пищни скулптурни групи с бюстовете на Бетовен и Анселмо Клаве /композитор и директор на хора, роден тук,  в кв. Ла Рибера/, с Вагнеровите летящи валкирии, с растителни мотиви и крилати коне - Пегаси. Пространството е опасано от стена с 18 скулптури на древногръцки  богини с различни музикални инструменти. Инструментите не са подбрани по съвместимост за общо изпълнение, а само  за да подсилят оригиналната концепция на архитекта и да подчертаят преклонението пред вълшебството на това изкуство. Те символизират  музиката на различните страни.
  Над сцената е разположен старинен орган от периода на романтичното немско органостроене, който пък символизира мъжките гласове.
    Най-удивителен, нетрадиционен и зашеметяващ е покривът на тази страхотна зала. Както казах, при строителството той е оставен отворен, а след това е закрит с художествено оформени емайлирани панели. В средата е  увенчан със странен стъклен „похлупак”, вдлъбнат навътре, в отлика на всички подобни куполи, които обикновено са издадени навън и нагоре. Надвисналите над сцената стъклени мозайки образуват огромна оранжева „капка”, заобиколена от златни вълнообразни лъчи. Това е слънцето, пръскащо божествена светлина над тези, които с изкуството си възвишават душите на дошлите да се потопят в музикалната магия. 
  „Слънцето” е заобиколено от яркосини пръски и всъщност това представлява неговата естествена среда – небето. Сред пръските, върху стъклото, са изрисувани два реда глави на пеещи девойки -  стилизирани образи на ангелогласните хористки в „Orfeó Català” .
    Встрани залата е затворена от огромни стъклени витражи като ефирни завеси. Цялото това сияние и прозрачност води до смайващ резултат: дневните концерти тук се провеждат на естествено външно осветление и това е единствената по рода си такава зала. Никъде в Европа не е създадено нещо подобно!

   2200-те места за зрителите в този храм на изкуството отвсякъде имат чудесен изглед към сцената.
   Две други по-малки зали в Двореца -   Sala Lluís Millet и  Sala de Música de Cambra, са предназначени за симфонична и камерна музика. Но отдавна репертоарът тук събира не само любителите им и почитателите на вече осемте хорови формации /дамска, мъжка, смесена, детска и т.н./, а и ценителите на най-разнообразни стилове – от класическа испанска китара до джаз, поп музика, опера, фламенко. На тази грандиозна сцена се изявяват най-известните испански и световни певци и инструменталисти. Всяка година по около половин милион слушатели и зрители изпитват насладата от близо 500 концерта. А често уникалната, прелестна сграда е домакин и на конгресни прояви, фестивали, изложби на визуално изкуство, конференции.
   Безспорно е доказано, че Дворецът на каталунската музика е най-яркия представител, бисера, върха на модернизма в целия свят. Именно затова през 1997 година и той е включен в Списъка на световното културно наследство към ЮНЕСКО.
   Ето колко полезно е човек да намира понякога по някоя свободна минута и всеки път да тръгва към някое изворче на нови знания. Така ще се потапя все повече и повече в света около себе си и ще открива  колко разнообразен, интересен, примамлив и чудесен е той.


Няма коментари:

Публикуване на коментар