вторник, 11 ноември 2014 г.

Ако имаш 53 минути свободни... Част първа

...ЗА ЕДНА БОЛНИЦА В БАРСЕЛОНА
Тук май никой не идва. А си струва поне за 1 час!



текст и снимки: Атанаска Русева
 Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни,
бих тръгнал полекичка към някой извор…“
Антоан дьо Сент Екзюпери  

Трябваше „да убия” още един ден в Барселона, където бях обходила вече всичко, което ми се струваше ценно и интересно. Чудех се какво друго да видя, когато реших да проверя в нета  има ли тук други обекти на ЮНЕСКО, които съм пропуснала. И – о, небеса! Разминавала съм се  с две страхотни попадения, за които дори не бях срещала информация.
И така. Ако си в Барселона и имаш 53 минути свободни, можеш полекичка да обърнеш гръб на Саграда Фамилия, да тръгнеш по улицата с името на нейния създател  и челно да се озовеш срещу едно архитектурно чудо. Световното културно наследство на ЮНЕСКО преди 17 години го приюти под полите си. И има защо! Болницата Санта Креу и Сан Пау/Hospital de la Santa Creu i Sant Pau – Свети Кръст и Свети Павел/ ,  наричана за кратко Болница Сан Пау,  е пример за поредния полет на мисълта и въображението в градоустройствените висини на Барселона с невероятните Каза Мила, Каза Батло, Каза Висенс, Парк Гюел, кулата Фигерас и др. на забележителния Антонио Гауди.
Питах и разпитвах на площад Каталуния минаващите испанци как да намеря болницата, като им показвах с пръст на картата къде е тя. 4-5 човека не можаха да ме упътят, защото ...май и те не знаеха за нея. Накрая попаднах на ...една българка, която ме познала по...акцента в английския ми. Младата варненка живееше в Барселона от 12 години и ... родила детето си точно в Сан Пау, преди да я затворят за ползване! Та тя ме заведе и качи на метрото, показа ми на коя спирка да сляза и накъде на тръгна, за да се намеря...ето тук:
Макет на комплекса
Сътворителят на този потресаващ болничен комплекс в Барселонското сърце е архитектът Луис Доменек и Монтанер. Той изваял първо на хартия удивително красивите сгради и после стоял неотлъчно до строителите, за да ръководи материализирането на своите нетрадиционни идеи. Изграждането започнало с първи етап от 1902 до 1913-та г, но във втория етап от 1920 г, когато Луис Доменек е вече болен и почива на 73 години през 1923-та, до1930 г, когато ансамбълът е завършен, ръководител остава само синът му Пере Доменек. Открива го тогавашният крал на Испания Алфонсо ХІІІ. Стилът е добре познатият каталунски модернизъм, с който Барселона удивлява цяла Европа...На практика това са модернистични вариации на основата на някои други стилове: готика, мудехар, барок...
Комплексът има 27 впечатляващи сгради, свързани с подземни проходи. До 2009 г той е приемал пациенти за лечение, но междувременно те са преместени в нова, съвременна болница, построена в пределите му  и той е затворен, за да го съхранят за поколенията като поредния паметник на барселонския строителен гений.  Започват мащабен основен ремонт и реконструкция, които продължават все още и сега мястото е  културен център, музей към ООН и... „тайно” предизвикателство за такива като мен – които не спят, за да откриват все нови и нови светове...
За да бъде отдалечен от уличния шум, пред входа на комплекса има екзотичен, чудесно поддържан двор с две бъбрековидни градинки. Болничните павилиони са разположени около една централна ос. В левите осем от  тях са се лекували жените, а в осемте  десни – мъжете. Две от сградите – административната и тази, в която са лекарските кабинети, амбулаториите и други лечебни дейности, са базирани в средата и са за общо ползване – и мъжко, и женско, тоест, те са сгради-унисекс. Пред едната от тях, във вътрешния двор, е поставен, висок близо 3 метра красив мраморен кръст, символизиращ вярата и християнското милосърдие. Той е пренесен от първоначално съществувалата болница Санта Креу. Отвън красотата на всяка отделна постройка те зашеметява с колорит и пищност.
Поглед към вътрешния двор
Каква ли чест и...удоволствие е да лежиш, макар и болен,  в това великолепие!
Пищност и смесица на стилове – но какво от това?
А вътре пък орнаментите, стенописите, стъклописите, скулптурите, барелефите – целият интериор,  те оставя безмълвен...
Оригиналният таван, сътворен под зоркото око на Луис Доменик през 1905 г.
Който може, да обяснява този шедьовър! Аз не намирам толкова силни думи...
Това е горе....
Движиш се сред това пиршество за сетивата, обърнал взор нагоре и боязливо пристъпваш по тези невероятно красиви мозаечни подове. 


...това пък долу!
Тук паметта на фотоапарата ми свърши. Не можах да заснема и другите мозайки, по които е направо кощунство да тъпчеш!  Единствено широките подземни тунели с височината на цял етаж и дълги над 1 километър, свързващи 12 от сградите, облепени с различни едноцветни плочки и мозайки, с колони, сводове и приспособления за трудноподвижни хора, напомнят, че това тук е било болница. Те свързват отделните павилиони  на комплекса, блестят от чистота и никъде няма дори отчекнато ъгълче от облицовката. Всичко над земята изглежда като чудесен дворцов ансамбъл,  едно умопомрачително мини-градче с улички, църква, фонтани, осветителни тела, зелени площи и градини, екзотични и портокалови дървета, в който липсва усещането за онази неизбежна тъга в обстановката, която ти свива гърлото, дори когато здрав влизаш в болнично заведение. Идеята на архитекта е да създаде среда, в която болните да се лекуват не само с медицински средства, а и с красотата и спокойствието, които ги заобикалят. Тук се разхождали и си почивали пациенти и обикновени, здрави граждани, тъй като от самото начало комплексът е открит за посещения.
Кой е поръчал този шедьовър? Кой е платил за него? Кой се е лекувал сред това уникално божествено дихание? Комплексът е строен в началото на 20-ти век, но като здравно заведение съществува от 1401 година. Тогава се обединяват 6 средновековни барселонски лечебници под името Болница Санта Креу и това е най-старото лечебно заведение в Европа. Създадено е за медицинска помощ на бедните жители на Барселона и преминаващите през нея пилигрими. След векове, когато Санта Креу приема всякакви болни и вече не отговаря на нуждите на разрастващия се град,  каталунецът-банкер Пау Гил, живял в Париж,  завещава голяма сума пари, за да се построи нов болничен комплекс. Затова в негова чест към дотогавашното име е прибавено и името на светеца Сан Пау. Меценатът поискал заведението да носи най-добрите белези на своето време в областта на технологията, медицината  и архитектурата. Купуват 9 хектара земя в район Ешампле /Разширение/, сриват и част от градските стени.  Луис Доменек печели обществената поръчка и развихря дръзко въображение. Той създава този уникален архитектурен дизайн и надминава и себе си, и тогавашните европейски стандарти: проектира заведението с площ по 145 кв.м за всеки болен! И така зашеметяващият ансамбъл става най-големия модернистичен болничен комплекс в света.

Следва продължение... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар